Без  грим, с прибрана коса, тишъртка и три-четвърти панталони Галя по нищо не се  различава от другите млади жени на улицата. Илюзията обаче бързо изчезва.

Запален фен й иска автограф, колега от радиото идва, за да си уговори интервю, а от заведението, където сме седнали, подаряват на нея и Миро специални карти за VIP клиенти. Наблюдавам внимателно дали се прави на велика - констатация, с която си тръгна от къщата на Биг Брадър, и не забелязвам у нея дори грам звездомания.
А би могло. Ако напишете на търсачката в Google Галя от Каризма, излизат повече от 13 000 страници. Точно за толкова дни се продаде първият тираж от първия албум на най-успешния в момента български дует. Мисля си какво ли е да си само на 28 години и вече да си толкова популярен. Да имаш откровени доброжелатели, но и откровени зложелатели. Да те превъзнасят, но и да те гледат втренчено в очакване да се провалиш. Да те обсъждат в медиите, във форумите в интернет, на ухо в модните заведения.
Да търсят подтекст във всяка твоя дума и действие. Да ти броят хапките, роклите, гаджетата. Да ти се подмазват. Да ти завиждат. Да се чудят как да ти скроят шапката. Какво всъщност представлява Галя от КариZма? Има ли мистерия във връзката й с Миро? Какво се случва в личния й живот? Галя от КариZма в месеца, когато има рожден ден, за себе си пред ЕVA.

Галя, на представянето на първия албум на КариZма "Еклисиаст" във Военния клуб в началото на лятото залата за 1000 души се пръскаше по шевовете, но почти нямаше публични личности. Жълтата преса ви критикува за това.
По принцип не обичаме промоциите. Всъщност тази ни беше първата. Решихме, че за първия си албум няма как да минем без официално представяне. Но пък поканихме само приятели. Хора, които са вярвали в нас още когато бяхме с щръкнали коси, може би недотам добре облечени, обаче с много силен порив и вяра в това, което искаме да ни се случи - да бъдем пред публика и ... да правим своята музика. Така че съвсем умишлено поканихме малко колеги и светски личности. Звездите този път бяха хората зад кадър, които заслужават най-големите овации.

В такъв случай е доста странно, че витаеше мнението, че албумът ви няма да има успех и няма да се продаде добре.
Така ли? Е, може ли такова нещо! ...Може би си го чула от малкото случайно поканени или случайно попаднали в залата. В нашия кръг от приятели няма завистливи хора.

Да бе, няма!
Факт е. Това са хора, на които сме разчитали винаги. Те работиха заедно с нас в продължение на 6 месеца с по 4-5 часа сън на нощ до издаването на албума. Имаше още наши бизнес партньори и приятели от детските години. Хора, които обичаме и ценим. Които са ни помагали да вървим към мечтата си.

Всъщност как вървят продажбите на "Еклисиаст"?
Тиражът от 5000 бройки се изчерпа за близо 25 дни.

Това добре ли е?
За България е невероятно. Най-добрите ни колеги продават толкова за година или две. Таркан, да речем, е продал у нас 3000 бр. за 4 години. Реално продажбите могат да се сравнят само с топ албумите на най-известните фолк артисти, ако това може да бъде критерий. В момента подготвяме ретираж, малко по-голям от първия. Все още не сме го уточнили, защото въпреки че се надявахме, успехът надмина очакванията ни. Но пък радостта ни е голяма.

Според теб защо медиите те следят като под лупа?
По принцип това им е работата. Един вид омагьосан кръг. Работиш яко, за да постигнеш мечтата си, а когато го направиш, започват да ти вземат интервюта за това как си успял. После те питат дали ще се задържиш там, докъдето си стигнал, а ако се задържиш твърде дълго, значи вече е време да се поогледат дали някой или нещо няма да разклати основите ти... Не е много мило, но пък такова е естеството на този бизнес. Showbusiness, както го наричат. В тази връзка Биг Брадър като че ли отприщи най-ниски страсти.

Каква беше уговорката с Биг Брадър? Платиха ли ти за участието?
Не знам как е било с другите, по принцип всеки имаше персонална договорка. Не съм от хората, които извиват ръце, въпреки че имах основание да го направя, но пък бях много ентусиазирана. В положителен смисъл, разбира се. Единственото, за което помолих, беше да компенсират загубите ни за отложените по време на престоя ми в Биг Брадър концерти, които не бяха малко. Това всъщност беше причината да се опитам да остана в Къщата по-дълго, отколкото ми казваше разумът, както и да напусна по правилата на играта, за да не отпадне уговорката ни. Средствата, които бих получила, щях да разделя поравно с Миро. На практика ние щяхме да ги спечелим така или иначе, ако не бях участвала в тази безумна игра.

И все пак: Значи участва в предаването заради пари? ...
Участвах заради емоцията. Също заради експеримента. Очакванията ми бяха доста високи и бях сигурна, че ще бъде забавно, но ... уви! Ако беше заради парите, сигурно щях да остана до края или да играя като другите участници от VIP Биг Брадър в "Стани богат" или в "Сделка или не", където се разиграваха спечелените вече средства. Отказах, въпреки че много пъти ме каниха и увещаваха. Освен това, както всички видяха, излязох по собствена воля. Сметнах, че достойнството ми е по-ценно от какъвто и да е експеримент и че Миро ще ме разбере. За Бога, влязох там, за да си прекарам приятно! Но положението наистина беше станало нетърпимо. Отслабнах с 5 кг само за 19 дни. Приятелите не можеха да ме познаят.

Какво му беше толкова нетърпимо на положението в Къщата?
Общо-взето, другите критикуваха всичко, което правех. Ако мълчах - че не общувам с тях. Когато общувах - че използвам по-изискан език. Ако се оттеглех, за да осмисля капана, в който бях попаднала - че се деля от групата. Когато почивах - че лентяйствам, когато посегнех към храната - че ощетявам някого, често детето се използваше като оръжие. Това бяха 11 души, разбираш ли? Злобни забележки, които отекват силно от екрана. И тъй като когато мълчиш, не привличаш вниманието, не ми оставаше нищо друго, освен да мълча.

Защо всички се конфронтираха срещу теб?
Въпрос на подбор от страна на продуцентите. Нямаше групи от хора със сходни интереси и съвместими професии, които да си допаднат.

Напротив, имаше.
Но не и по-ярки представители. Примерно добри спортисти със заслуги за страната, или актьори, спечелили сърцата на публиката, интелектуалци и т.н. Подготвена бях за такова обкръжение. Другото, което липсваше, беше един добър журналист, който да осмисля ситуациите и с коментарите си да дава теми за разговор... Щастлива съм обаче, че го имаше Денди, с когото станахме приятели.

Т.е. смяташ, че не бяхте равностойни по това, което сте постигнали?
Не бих могла аз да го кажа.

Не потърси ли вината в себе си? Все пак не те хареса не е един, а цели единайсет души.
Дълго мислих върху това. До такава степен бяха преобърнали света ми, че ме накараха да се съмнявам в себе си. Това, което винаги съм правила и с което съм спечелила любовта на много хора, изведнъж се оказа най-големият ми недостатък. Това беше най-тежката драма за мен. Защото винаги съм смятала, че публиката е моето семейство. И всичко, което съм имала, е любовта, която сме си обменяли взаимно. Виж, в играта на живота има правила с ясно психологическо обяснение.
Много не се обединяват срещу един освен ако противникът не е силен. Но вече мога да кажа, че не съжалявам, че участвах. Защото всичко, което ни се случва, е урок. Все едно, че изкарах своеобразна казарма. Щом успях да преживея най-големите унижения, да се отърся от тях и да приема само положителното от престоя си в Къщата, значи съм, кажи-речи, истинско мъжко момиче. Разбрах също, че светът не е само добронамерен, а че може да бъде... Ако използвам евфемизъм, бих казала крайно критичен. Според мен предаването успя да реализира предварително измислен сценарий, като използва нашите лица.

Сигурна ли си?
Така го чувствам... Но, това, което са пропуснали, е, че ако вече си успял да спечелиш доверие, не е толкова лесно да го загубиш. Хората не са глупави. Те те наблюдават, изследват те. А и предаването трае няколко дни - ние имаме цял живот, за да се опознаем. Ако са те харесвали, защото те познават като един, а в те покажат като друг, и после пак си същият - къде е уловката?

Но до тези изводи стигна чак след два месеца.
Разбира се. В далечната перспектива нещата стават по-ясни. Дано средствата, които са спечелили тези, които правят ББ, да им позволят да пречистят съвестта си. Но не съм сигурна, че ще успеят. Има един подходящ стих за тях: "Продадените души - и господ няма да ги купи."

Ти наистина ли си надута и се изживяваш като звезда?
На този въпрос могат да отговорят тези, които всеки ден общуват с мен. Не е правилно аз да казвам каква съм. Още повече че за нас двамата с Миро е характерно, че сме крайно критични първо един към друг и после към себе си.

Ще попитам по друг начин. Когато на улицата те спре твой почитател, как постъпваш?
Ами... спирам. Говорим си, шегуваме се. Всеки, който ме спре на улицата, има право да ме заговори и сам да ме прецени.

Срамуваш ли се от това, че баща ти е бояджия, а майка ти шивачка?
Как да се срамувам - Господи, та аз се гордея с тях! Родителите ми са прекрасни хора! Научиха ме на труд. Моите детски идоли бяха силни личности, успели сами да си проправят път в живота. Примерно като Мадона. Не знам дали е случайно, но аз съм родена един ден след нея. Между другото, започнах да пиша книга. И тя започва така: "Един ден след като Мадона е отпразнувала двайсетия си рожден ден, съм се появила на бял свят..."

Чакай малко. Какво общо имат твоите идоли с родителите ти?
Най-известните примерно баскетболисти или футболисти са от бедни семейства, с много братя и сестри, понякога само с баща или майка. Т.е. не са имали друг избор, освен да се борят, за да заявят себе си.

И ти ли правиш това?
Да, това правя от малка. Най-голямата благодарност към родителите ми е, че ми дадоха пълната свобода да изразя себе си и винаги, когато съм казвала какво искам, са ме питали дали ще имам търпение и воля да го следвам. Майка ми като млада е започнала да следва едно висше в Ленинград, сторило й се прекалено скучно, отишла да учи друго в Москва и така до 4 пъти. Накрая последвала любовта си и дошла в България. От нея знам, че е добре да се отдам изцяло на това, което съм избрала. Много от празниците, вместо да бъда с приятели или със семейството си, съм прекарала на сцената. Не знам дали е правилно, защото жертваш личния си живот, или пък е най-голямото богатство, което съм могла да получа.

Кажи ми за книгата, която си започнала да пишеш. За твоя живот ли е, или за КариZма?
Имам дневници, в които описвам всичко, което се случва с мен, с нас. Записвам също мислите си и изводите, които съм си направила от различни мои грешки. Тези дневници ще бъдат основата на книгата, ако някой ден реша да я издам.

От кога си пишеш дневник?
От първите дни, когато се запознахме с Миро и започнахме да правим музика заедно. От мига, в който станахме приятели.

Момичетата пишат дневник като ученички, а ти си започнала на 21 години...
Тогава дойдох в София, за първи път се усетих като самостоятелен човек и в живота ми започнаха да се случват интересните събития. Реших да ги описвам, за да не забравя точно как съм се чувствала в определения момент. Често препрочитам дневниците си. Първите ми записки са много наивни, но пък по детски чисти. След това виждам как от трудните моменти, които съм преживяла, малко по малко ставам зрял човек. Ошо казва, че трябва да изминем пътя до зрелостта и когато се чувстваме действително готови за живота, да я изгубим и да си върнем детската невинност.

В коя точка по тази траектория си?
Малко към средата по пътя към зрелостта. Защото все още нямам съпруг, дете, а съм и само на 28 години.

Като заговори за дете, кажи честно как мислиш да го имаш: с донор или с мъж от плът и кръв?
Защото си подхвърляла и двата варианта. Това, което знам със сигурност от около две години, е, че искам да имам дете, при това - дъщеря. И че ще бъда щастлива, когато видя част от мен от плът и кръв. Сега ще трябва да се постарая много, докато намеря таткото. Защото той ще трябва да има на какво да научи нашето дете.

Значи клониш към варианта мъж от плът и кръв?
Разбира се. Имам дори конкретен образ в главата си. Красив, добър, одухотворен, със спокоен и благ поглед - цветът на очите няма никакво значение, с лека усмивка, която да е винаги на лицето му. Същевременно да е съзрял. Не на възраст, а като вътрешно усещане. Да е весел и с чувство за хумор... Защото се оказа, че животът в крайна сметка е едно забавление, което трябва да изживеем пълноценно. А трудностите са само за да осмислим хубавите моменти и да им придадем подобаващата стойност.

Знаеш ли, че доста жени на и под твоите години от Добрич - родния град на Миро, го ревнуват от теб?
Наистина ли? Обичам Миро като брат, като духовна половинка, но той е напълно свободен и прекрасен млад мъж...

Жените от Добрич ли успокояваш, или правиш реклама на Миро?
Той наистина е готин мъж, но аз не съм конкуренция. Обаче бих казала на жените, които го харесват: ако искат да спечелят сърцето му, трябва да бъдат добри и към мен. Защото когато обичаш някого, трябва да уважаваш семейството му, а ние сме семейство. Много сме се забавлявали, когато сме си представяли как след години всеки от нас ще има партньор, дечица, които ще играят заедно.

Ти обаче си казвала, че да изконсумирате връзката си докрай, винаги е на крачка от вас.
Това беше в по-ранния етап на КариZма. Сега отношенията ни прераснаха във всеотдайно партньорство. Нека да си остане такова. Ще бъда много щастлива Миро да намери жената на живота си. Да видя, че очите му искрят и момичето до него наистина го обича. А когато им се роди дете, ще бъда най-щастливият човек на планетата заедно със сестра му и с родителите му.

Казвала си също, че не е възможно поне малко да не ревнувате другия, когато има любовна връзка.
Дори Миро да е изпитвал ревност от мой партньор, никога не я е показвал видимо. Макар че съм улавяла вълни на такива настроения.

Никак ли не ревнуваш Миро от приятелството му с Деси Тенекеджиева?
Приемам неговия избор. Като близък човек нямам друг вариант. Всичко, което го прави щастлив, за мен е добре дошло.

Според теб това приятелство прави ли го щастлив?
Не зная доколко. Той сам ще прецени. В живота на Миро е имало много жени, на които е държал. Те са били наистина прекрасни. Имам невероятни приятелства с тях.

А с Деси приятелка ли си?
Приятелството им е твърде отскоро и все още не съм я опознала достатъчно. Отдавам от енергията си, когато действително разбера, че Миро има сериозни намерения към някоя жена и когато времето покаже, че връзката ще прерасне в нещо по-силно. Така че по отношение на Деси все още изчаквам... Според мен тази връзка стана някак по-официална, защото се отрази в пресата. Пресата успява да придаде парадност на емоциите, а те по принцип са нещо лично. Плюс това Миро е толкова противоречива личност, че ми е трудно да приема нещо за даденост, освен ако времето не го е доказало.

Но това е първата друга жена от жените в живота на Миро, с която той също пее. Приемаш ли го като заплаха за вашия дует?
Партньорството ни е нещо, което никой друг не може да има. Той е Миро, аз съм Галя, двамата сме КариZма. Всяко друго нещо си е друго нещо. Единствено, ако видя, че партньорката на Миро показва неуважение към мен, бих могла да реша, че не е човек, с когото мога да общувам. Миро е достоен партньор във всяко отношение и ако момичето, което хареса, му покаже, че го обича и държи на него, мога само благородно да завиждам, че ще получи любовта, която той може да дава. Но не набърквайте в това музиката!

След Биг Брадър имах чувството, че ако още някой си позволи да те нарани, ще трябва да се разправя с Миро.
Бях сигурна в реакцията му, знам какво представляваме един за друг. Когато бяхме по-малки, някак си бяхме по-еднакви. Сега той казва, че е усетил как се превръщам от момиче в жена, а аз виждам как той се превръща в истински, галантен мъж.

А всичките приказки, че Миро е гей?
Вземи интервю от момичетата, с които е бил! Те със сигурност имат с какво да се похвалят!

Сложи си ръката на сърцето и ми кажи честно: лесбийка ли си?
Въпросът звучи толкова агресивно, колкото и самата дума. Това да не е от онези журналистически похвати - милувка, милувка, плесник! Не зная как да отговоря. Всъщност, нали казах, че търся мъжа на живота си и искам да имам дете. Една умна жена, оставила силен отпечатък върху живота ми, веднъж ми каза, че живеем, сякаш се движим във влак. В твоя вагон влизат хора.
Може да поседят малко или повече, но в крайна сметка ще слязат там, където е тяхната спирка. И ти не бива да страдаш, че не са останали с теб. Защото докато сте били заедно, си научил нещо от тях. Но и ти си предназначен за точно определено място, където ще те повика сърцето ти. Не знам дали 28 г. са малко или много, но още пътувам. Целият ми живот досега е едно невероятно приключение.

Да минем към нещо по-земно. Наскоро си купи първото жилище.
Не вярвах, че ще ми се случи, но ето че след толкова години работа мога да си позволя да имам собствен дом. Купих апартамент в стара къща с гредоред. В съвременното строителство няма дух. Влизаш и виждаш стени, които нищо не ти говорят. Докато в старинната къща има информация. Вече започнах ремонта, в момента отварям пространства. Имам голяма страст към интериорния дизайн от различни култури - японския минимализъм, романтиката на испанските замъци със свещи и ковано желязо. Бих се занимавала с дизайн някой ден, ако имам време и възможност. Бих аранжирала домове с харизмата на техните стопани. Първия опит ще направя, разбира се, със собствения си дом. Ще бъде много забавно. Обичам жилищата, в които има много деца, таткото е истински татко, майката е истинска майка...

Виждаш ли се скоро като героиня от картината, която нарисува?
Да, наистина много скоро. Миналия месец с Миро бяхме на сватба на наши приятели и когато булката хвърляше букета, той попадна в ръцете ми. В мига, преди да го хвърли, знаех, че лети към мен! Сега е вкъщи до леглото ми.

Освен булчински букет, има ли и мъж в живота ти?
Как да кажа... Преди да нарека някого Мъжа до мен, оставям време да си докажем един на друг, че се обичаме.

Бъди по-конкретна и кажи: до мен има мъж, но все още го тествам.
Не мога да кажа - тествам го. И няма да кажа повече от това, което казах.

Ами тогава да поговорим за работа. Какво ви предстои?
Клип към новия ни сингъл "Не Сега" - втората песен от албума ни, в която звучи цигулката "Дел Джезу" на първата цигулка на Кралския амстердамски оркестър Веско Ашкенази. Мелодията, създадена от пръстите на този виртуоз, е примесена с нежните звуци на пианото на маестро Живко Петров. Една песен за любов. През септември клипът ще бъде в ефира на телевизиите.

Няма ли да почивате това лято?
За малко наблизо в Анталия и Мармарис за освежаване - все пак доста поработихме през последните месеци. Но на истинска почивка най-вероятно ще отидем във Венецуела, когато тук е зима. Замисляме да вземем с нас спечелилите в играта от предпоследната страница на албума ни, които ще определим чрез жребий идните месеци. Ще пием заедно ром в кокосов орех на красивите венецуелски плажове и ще се забавляваме.