„Патешка супа” (Duck soup, 1933), реж. Лио Маккери Едни от най-големите комици в историята на киното – братята Гручо, Харпо и Чико Маркс (има и четвърти брат Маркс, но той се появява само в два-три филма) – ще ви „скъсат” от смях с този свой едночасов фарс. Преди няколко месеца BBC поставиха този шедьовър на пето място в класацията „100-те най-велики комедии в историята на киното”, а ние смятаме, че и по-напред можеше да бъде. Помните ли великия лаф: "Господа, Чиколини може и да говори като идиот, да звучи като идиот, но не се заблуждавайте - той наистина е идиот".
Снимка: a.m.p.a.s.
„Лабиринт” (Labyrinth, 1986), реж. Джим Хенсън Приказни същества, родени във въображението на бащата на „мъпетите” магьосника Джим Хенсън и неговия екип, приказно красива девойка (Дженифър Конъли плюс роклята й в сцената с бала – кой не мечтае за такава рокля!), която иска да освободи малкото си братче от лапите на чудовищно лошия и секси мъж (Дейвид Бауи, незабравим!), влюбен в нея по неустоим начин. И черешката на тортата - саундтрак, който остава в историята.
Маркъс (About A Boy, 2002), реж.Крис Уайтс, Пол Уайтс Циничен градски единак (Хю Грант) среща едно тъжно момче (с този филм започва кариерата на Никълъс Холт) и двамата разбират, че за да си щастлив ти трябват „много хора”. Не може сам. Великолепен, поетичен филм, който нежно те убива от смях и малко тъга.
„Това се случи една нощ” (It Happened One Night, 1934), реж. Франк Капра Кларк Гейбъл и Клодет Колбер са една от първите двойки в т.нар. романтични комедии в съвременния смисъл на думата. Изключително забавен филм от онези, в които те са заедно по принуда, първо не могат да се понасят, но после... 5 Оскара.
„Мери Попинз” (Mary Poppins, 1964), реж. Робърт Стивънсън Мюзикълът на „Уолт Дисни” по знаменития едноименен роман на Памела Травърз. Няма какво да го представяме. Достатъчно е да си пуснете двата видео клипа от филма, за да се заразите. Ако ви попадне, гледайте и прекрасния филм „Спасяването на мистър Банкс” (2014) с Ема Томпсън и Том Ханкс, разказващ историята на Памела Травърз. Горчивите лекарства по-лесно се преглъщат с лъжичка захар, нали?
„С куршум в главата” (Micmacs, 2009), реж. Жан-Пиер Жьоне От режисьора на „Невероятната съдба на Амели Пулен” и „Деликатесен”. Абсурдна комедия, подправена с хулиганска фантазия, чийто сюжет трудно може да бъде преразказан, но в най-общи линии става въпрос за най-големия карък на света – Базил, който си ходи насам-натам с куршум, заседнал в главата му и попада в компанията на типове, досущ като него. Чудесен, макар и чудноват филм!
„Не се мотай в краката ми” (1987), реж. Мариана Евстатиева-Биолчева Български семеен филм, направен с чувство за хумор и симпатия, без никаква назидателност и размахване на пръст. Може би сте го гледали - за малкия Чочко, дето вечнозаетите му родители все го забравят в детската градина. Със Стефан Данаилов, Жана Караиванова, Елена Райнова.
„Свирепи създания” (Firce Creatures, 1997), реж. Фред Счеписи и Робърт Йънг Неповторимото трио Джон Клийз (от „Монти Пайтън” и от сериала „Фолти Тауърс”), Джейми Лий Къртис и Кевин Клайн са родени един за друг и за да ни разсмиват. Действието се развива в западащ лондонски зоопарк, който ще бъде спасен със силата на любовта.
„Рам и Лийла: Любов и куршуми” (Goliyon Ki Rasleela Ram-Leela, 2013), реж. Санджай Лейла Бансали Коледа по боливудски? Ще ви хареса. Историята за съвременните индийски Ромео и Жулиета е разказана с такъв умопомрачителен размах, висококартова хореография, приказни костюми, чувство за хумор, че оставаш със зяпнала уста и си казваш само едно: Боливуд прави филми, не се шегува!
„Историята на Стрейт”/ „Обикновена история” (The Straight Story, 1999), реж. Дейвид Линч Филмът не е разпространяван у нас, а преводът на заглавието е игра на думи, тъй като английската дума “straight” означава праволинеен, директен, но и обикновен, но Стрейт e и името на главния герой. Възрастен мъж в залеза на живота си решава да се сдобри с брат си, който живее на другия край на Америка и предприема последното си пътешествие. С едно тракторче Стрейт прекосява страната си, но и живота си, среща всякакви хора с всякакви истории и вижда какъв е светът, в който му е писано да умре. Това е „различният” филм на Дейвид Линч – без джуджета, червени стаи и делириумни преживявания – и той доказва, че геният си е гений. Вълнуващ, много вълнуващ филм!
Били Елиът (Billy Elliot, 2000), реж. Стивън Долдри Момчето, което искаше да стане балетист и баща му, който не можеше да се примири с това. 14-годишният тогава Джейми Бел получи БАФТА (британските Оскари) за най-добра главна роля, а филмът – 3 номинации за Оскар. Разтърсваща история за това какво е да сме родители.