" След като баща ми почина, казах на майка ми, че искам да си уговорим знак. Ако един ден тя си отиде, с този знак да ми покаже, че не си е отишла съвсем, че има нещо след. Че е добре там, където е. Тя каза: да, маменце, но така и не уговорихме знака."
Един ден преди татко да си отиде, му казах, че винаги ще го търся и ако е в състояние, нека да ми се обади........... Минаха 6 години и половина оттогава..... ни знак, ни вест...... татко го няма, но аз продължавам да вярвам, че той прави всичко възможно, за да ми се обади.....
Портмонето се прехвърля (след като прочетох, както и коментарите, ми стана мило, че и други дъщери прехвърлят портмонета в чантите...)... Спомените са непрекъснато... Липсата е огромна....