Кръстили я на баба Стайка, майката на майка й. Мълчалива, добра и работлива жена, баба Стайка водела дядо й Стефан – с една глава по-нисък от нея, но пък сладкодумен и музикален. От него Силвето смята, че е взела артистизма и бъбривостта. А от баба си - навика да не стои без да прави нищо – в паузите на репетициите в театъра Лулчева чете, учи италиански, а от известно време шие и гоблени.