Винаги съм харесвала тюлените поли, напомнящи балеринските пачки. Последните ми придобивки от тях са шити по поръчка, като сама си избрах принтовете и цветовете.
Снимка: Микаел Стефанов, артдиректор Биляна Савова, коса и грим Слав Анастасов
Държа много на обувките, в тях винаги трябва да има нещо специално. Тези обувки на Charlotte Olympia са находка от едно от събитията на Good Taste Club, където буквално влетях с огромно закъснение и се оказах точно срещу тях – последни, моят номер. С малък китаец, катерещ се по тока, който няма как да не те усмихне.
Като се замисля, май не просто харесвам, а направо колекционирам ред странни неща – от чаши за кафе до екстравагантни чорапи. Много обичам да нося къси чорапи с обувки с висок ток или сандал.
Снимка: Микаел Стефанов, артдиректор Биляна Савова, коса и грим Слав Анастасов
Бих живяла в Ню Йорк. Там се чувствам най-удобно и в кожата си, този град е моята „сродна душа“. Когато отидох за пръв път, имах усещане за дежа вю. Там наистина мога да се облека по най-невероятния начин и това не би учудило никого. Дори напротив.
Снимка: Микаел Стефанов, артдиректор Биляна Савова, коса и грим Слав Анастасов
Харесвам и фините бижута като тези на Армавени Стоянова, но някак... не ги забелязвам върху себе си. Усещам, че с годините все повече увеличавам мащаба на бижутата, които избирам. Часовниците обичам да нося като аксесоар, не толкова заради предназначението им. Понякога напълно забравям, че някои от тях са с механизъм, и е забавно, когато погледна ръката си и видя някакъв драматично различен час от реалността. И винаги ги нося на дясната ръка – обратното просто не ми е комфортно.
Това е пръстен номер 5. Автор е Нева Балникова, а е номер 5, защото останалите от 1 до 4 са забравени някъде в някакъв момент, когато съм ги свалила, за да си измия ръцете. Интересно е, че от първия модел до този пръстените градираха към все по-обемни и сложни и буквално следваха вдъхновенията на Нева през годините – от галванизирана гума до метал. И сега за номер 5 Нева ми направи кожена каишка за пръстен – да го закачам и да не го забравям повече!
Този винтидж часовник си го подарих след доста тежко събитие, което организирах преди години. Исках да се поглезя с нещо и докато обмислях каква да е наградата, реших да занеса за поправка една каишка при часовникарите на Солунска – много симпатични възрастни господа. Моментално погледът ми бе прикован от витрина със страшно красиви часовници. Оказаха се стари реставрирани модели, а сред тях това бижу – немски часовник от началото на миналия век, и то на марка, закрита през 48-а година. Аз обожавам старинните и винтидж предмети и когато пътувам, умирам да се ровя из разни битаци и неделни маркети. Просто си представям историята зад всяка вещ и това много ме вдъхновява.
