Основната причина да тръгнем към Албания бе мястото, което следяхме в социалните мрежи – къщата за гости „Мризи и Занаве“ с предложението за селски туризъм. Организирахме се с приятели, група, достатъчно луда да тръгне с коли за четири дни без предварителна програма. Много искахме да нощуваме на набелязаното място, но то се оказа доста популярно и постоянно заето.

Приемаме Дуръс за отправна точка и в ранния следобед сме там с една спирка за кафе в Елбасан и бърза разходка около крепостната стена. Дуръс е един от най-старите албански градове, основан в 627 г. пр.н.е., който днес е чудесен морски курорт, с широка и чиста крайбрежна част и много ресторанти на първа линия. От София до Дуръс са 590 километра.

Първи положителни впечатления: далеч по-ниски цени за всички морски храни, приготвени качествено с пресни продукти. Препоръчваме стриди и крудо. Няма място в Европа, където да ядете тези деликатеси на такава ниска цена!

Първи негативни впечатления: няма по-големи гамени на пътя от албанците. Никаква култура на шофиране, спазване на правила и закони. Опасни и безобразни. Тръгват и спират без никакви сигнали, изпреварват и засичат грубо. Отворени прозорци, извадени ръце, крака с чорапи или боси, което явно намират за нормално.

Рано сутринта на следващия ден тръгваме на юг. Идеята е да стигнем до Саранда, най-южната точка на Албания, точно срещу остров Корфу, и пътьом да спрем в Гирокастра.

Четем за термалните извори в река Ленгарица и решаваме да ги видим. Пътят е живописен, но минава през планина и е с доста завои. След лъкатушене по прашни селски пътища стигаме до мястото, където в коритото на реката извират минерални води и оформят малки басейни. Водата е лековита, пие се и местните казват, че помага при стомашен дискомфорт. От едната страна на реката множество жени, намазани с лечебна кал, се припичат на слънце, а от другата – млади и стари се наслаждават на топлия извор. Връщаме се обратно към главния път с едно спиране за обяд в малко китно ресторантче, наклонило тераси над реката. Местният деликатес е черен дроб на шиш, завит в тънки черва и печен на огън до хрупкава коричка.  Заедно с местното вино, агнешкото и пресните салати с домашно сирене се потапяме в кулинарната атмосфера на мястото.

Продължаваме към Гирокастра, планинско градче, приличащо на Велико Търново. Разположено на хълм, с живописни стръмни каменни улички, където можеш да откриеш местни съкровища – сувенири, да опиташ характерния десерт, приготвен от овче мляко и леко ферментирали смокини, които му придават мекотата на фин желиран крем. Другият местен специалитет, който може да се опита и навсякъде в Албания, са оризовите крокети, приготвяни в специални тигани с вдлъбнатини.  

Гирокастра е стар град, с византийска крепост на върха, където местните са направили музей с оръжия от различни епохи. Днес в него живеят в пълно разбирателство мюсюлмани и етнически гърци. Знаехме, че Албания е мюсюлманска държава, но в южната част на страната можете да видите много източноправославни храмове.
На път към крепостта в Гирокастра съм изненадана от изпречилите се пред погледа ми две прекрасни бродирани покривки. Продават ги баба, покрила главата си с типичната за района бяла кърпа, и дъщеря й. Купувам ги без колебание, а двете жени ни изпращат с целувки и символична цена за съкровищата.

След час пристигаме в Саранда, важен туристически център на Албания на Йонийско море, точно срещу гръцкия остров Корфу. Симпатично градче, малко хаотично застроено, но с хубава крайморска алея за разходка. Местните са любезни и отзивчиви, без да са сервилни. На залез-слънце изпиваме по едно мохито, хапваме от прословутия десерт трилече, който навсякъде е приготвен много добре – сочен, нежен и с характер. Тръгваме обратно, имаме около три часа и половина път обратно до Дуръс.

На следващия ден поемаме на север. Круя е малко градче на около 20 км от Тирана, роден град на Скендербег, националния герой на Албания. Известен е със замъка крепост, защитавал града още по времето на османските нашествия по тези краища. Красиви са уличките, където занаятчии представят и продават старо и ново, керамика и дрехи, покривки, автентични шалове, национални носии.

Обядваме на последния етаж на хотел „Панорама“ с отлична гледка към целия град и околностите. Храната е обилна, вкусна, с характерните за този край зелени сарми, пълнени със зеленолистни и много вкусна питка, нещо като нашите зелници, но с плънка от спанак или лапад и много малко ориз. Божествено приготвено! А после поемаме към столицата Тирана, която ще е отправната точка за основната цел на нашето пътешествие – „Мризи и Занаве“.

Ако първата среща с Албания се окаже ресторантът на „Мризи и Занаве“, страната, иначе пълна с противоречия като всяка друга на Балканите, вероятно ще ви се стори приказно място. Ресторантът без съмнение е един от най-добрите на Балканите и е не просто тероарен, а екстремно тероарен. И храната е не просто натурална, изцяло местна и автентична, а вкусна, чиста и справедлива според философията на екогастрономичното движение Slow Food. Подобна концепция в ресторантьорството е голяма рядкост в Югоизточна Европа, по една или друга причина. Това е истински балкански Slow Food ресторант.

Собственикът му Алтън Пренга се запознава с дейността на Slow Food, докато е на работа в Италия, и философията на движението веднага го пленява като най-логичното решение за бъдещето. „Навлезеш ли в концепцията, всичко изглежда просто и ясно – казва младият албанец. – И неуморно търсиш отговори на близки до ума въпроси като: защо, ако произвеждаме добра храна в собствения си дом и страна, трябва да ядем чуждестранна храна; защо, след като има сезонни продукти, трябва да търсим извънсезонните; защо ядем индустриални храни, а не фермерски продукти?“

Преди две години Алтън Пренга е обявен от италианския „Вог“ за един от четиримата нови революционери на храната. С какво един ресторантьор си спечелва привилегията да носи такава титла? Идеята за малки, но важни дейности, задвижвани от обикновени хора, които оказват въздействие върху историята, е привлекателна за днешния свят, страдащ от липса на ценности и посоки. Но да седиш в ресторант и да имаш усещането, че тази малка революция се случва около теб и в момента, е чудо.

Храната в „Мризи и Занаве“ е добита или направена по едновремешните традиционни начини от местните общности: маслото, сметаната и млякото, брашното, зеленчуците и варивата, месото, плодовете, виното и другите напитки – всичко е от нивите, пасищата и фермите наоколо. Може би само захарта и кафето не са от района на Фища или близките планини. Купуват всички продукти, и то на изключително демократичен принцип, от овчари, козари и малки производители.

„Работата ни в района на Фища има изключително силен социален ефект – казва Алтън Пренга. – Не става въпрос само за  взаимоотношенията ни с тези 200 фермерски семейства от района, от които купуваме продукти ежедневно. Тъй като създаваме и поддържаме контакти с различни търговци, ние правим реклама и промоции на тези чисти селски продукти и така местните фермери имат възможност да разширят производството и да продават понякога на национално ниво. Опитваме се да установим демокрация на храната.“

Малко са местата в света, където закуската, обядът или вечерята отразяват толкова пълноценно и безспорно околната земя, хората, климата, почвите, селската традиция.

„Кухнята ни е местна, натурална, сезонна, кухня на преоткрити традиции“, каз-ва по-малкият брат Антон, който оглавява кулинарния екип.

Независимо от богатия си опит в италианската кухня и от факта, че тя е изключително популярна в Албания, в „Мризи и Занаве“ никой няма да ви предложи паста, пица или осо буко, нито каквото и да било друго ястие, чуждо на местните нрави. Всички рецепти са в старата пасторална традиция, с уважение към простотата на произхода и автентичния вкус на продуктите. И са поднесени в дървени, глинени или каменни съдове, но с елегантност и естественост, присъщи на онези, които вярват, че да сервираш добра храна е висше изкуство.

Не мислете, че става въпрос просто за традиционен ресторант. Точно това е интересното: Алтън и Антон Пренга сами разработват комбинации от нови и стари готварски техники, авангардни и традиционни, в които най-важната роля без съмнение се пада на продуктите.

„И в кухнята, и в живота ни важи максимата: „Мисли глобално, яж локално“, изрича с усмивка Алтън.

Къщата за гости „Мризи и Занаве“ е каменна постройка с големи стъклени витрини и тераси наоколо, има собствена ферма, маслинови горички и лозя; правят не само свой зехтин и вино, а и много зимнина от горски плодове, гъби, зеленчуци, произвеждат и собствени колбаси и сирене. „Харесваме всички продукти, които предлагаме – казва Антон – манатарки, къпини, дренки, боровинки; месото, което взимаме от фермерите, диви моркови, дива земна ябълка, диви аспержи...“

„Мризи и Занаве“ се намира до село Фища в района на Лежа, на 73 км северно от Тирана. Винаги е пълно с албанци, жадни да преоткрият гордостта от своята гастрономична традиция, с туристи, търсещи най-истинския израз на местната кулинарна култура, с чужденци, работещи в страната, дошли да опитат същинския вкус на Албания. Тук разполагат и с няколко уютни и непретенциозни стаи за нощувка.

„Ако има нещо, което обединява клиентите ни – споделя Антон Пренга, – това е, че нямат „алергия“ към селския живот, а изпитват носталгия към него. Чести гости са ни държавните глави на Албания и Косово, министри, посланици, знаменитости, но повечето са най-обикновени албанци, черногорци и косовари. Защото при нас човек плаща за храна средно по 10 евро.“

Албания надмина очакванията ни, даде ни много повече, отколкото сме предполагали. Никога не тръгвайте към което и да било място в света с преднамереност! Отворете очи и ще разберете колко скрити съкровища можете да откриете и колко красив е животът!