Истинската среща с Тунис е в три и половина сутринта, в пустинята, преди изгрев. Когато отвориш прозореца на хотелската стая и в хладния уют от работилия цяла нощ климатик лъхне топлината отвън. След няколко часа тя става безмилостна, като в пещ, от която няма спасение. Тогава разбираш колко сила се изисква, за да бъде жив животът тук и да крачи настоятелно от мъртвите пясъчни дюни към приказните оазиси и модерните хотели.

Пътуването в Тунис е приключение сред декорите на „Междузвездни войни“, „Индиана Джоунс“ и „Гладиатор“, разходка сред останки от Древния Рим, Картаген, дегустация на хубаво местно вино, гостуване при бербери, все още обитаващи скалните си домове. То е забавление с АТВ в пустинята, яздене на високи камили, които леко се поклащат и сякаш внимават къде стъпват, за да не те наранят. Тунис е луксозно преживяване в приказни хотели на брега на Средиземно море с глезене в центровете за таласотерапия. А също и сблъсък с бедността в пейзажите по пътя, наподобяващи нещо средно между бунище и строителна площадка. В картината на спомените, която Тунис оставя, има от всички цветове. И истински си заслужава да го преживеете.

Когато самолетът наближава Хамамет, един от най-северните тунизийски курорти, римска колония преди векове, първи изпъкват правоъгълните сгради от бял камък. Дали заради тяхното ослепително бяло, или защото слънцето е по-ярко, но светлината тук е уникална, различна, по-мека, по-прозрачна. Сякаш очите ти се разширяват и можеш да виждаш повече. И погледът ти се губи в невероятното широко на плоската земя без хълмове. Гидът ни Дмитрий е млад красив украинец, като слязъл от модна фотосесия в списание.

Предупреждава, че придвижването на чужденци в Тунис е препоръчително само с автобус и екскурзовод. Разрешени са разходки на разстояние до километър и нещо около хотела. Пред входа на четиризвездния Novostar Khayam Garden Beach, в който най-напред отсядаме, ни посреща флашмоб на весели аниматори. Доста са контактни. Изскачат изненадващо, докато пиеш кафе сутрин сънен пред басейна или когато излизаш замислен от стаята. Рождениците ги атакуват с торта и песни в ресторанта, снимки и моментални публикации в социалните мрежи.

Гледката от прозореца на всяка стая е като картичка – палми, плаж с фин пясък, синьото като аквамарин Средиземно море и с всеки следващ хотел става все по-красива. Чиниите с плодове – комплимент за гостите – все по-отрупани. Сред тях има едни много вкусни мушмули, които приличат на малки праскови, и фурми, събрали цялата сила и сладост на яркото слънце. Толкова са вкусни! Хапваш ги и, както казват руснаците – пет минути в устата, час в корема и цял живот на задника.

храната в Тунис

Мисълта за кантара трябва да си остане в Европа. Единственият „хитър“ ход за пътешествието в Тунис са по-широките дрехи, които да спестят стреса пред огледалото. Тук е раят на прясната току-що уловена риба, на морските дарове и на ароматните подправки като лют пипер, шафран, кимион, кориандър, куркума. Има божествен хумус, за любителите на лютото - местният сос от чушки хариса е чуден.

Страната е на трето място по консумиране на паста след Италия и Венецуела, затова е рай и за всички почитатели на спагетите и макароните. Поливат ги обилно с доматен сос (с повече или по-малко подправки) и, агнешко, говеждо, риба, заек, пилешко – според желанията и региона. Тажините с пилаф, или с готвени зеленчуци и месо, подобни на гювеч, са приказни. За радост или нерадост, програмата ни включва кулинарен курс. Приготвяме брик. Прилича на калцоне от кръгла и тънка като за баница кора от грис, пълна с картофена салата с лук, яйце, риба тон и по желание – каперси, маслини, магданоз, твърдо жълто сирене и каквото ви хрумне. Важно е яйцето вътре да остане рохко. Запържваме брика под ръководството на весел шеф-готвач, хапваме, а после даже танцуваме. Който няма сили, си лежи в хамак.

И добре, че ги е събрал, защото следва обяд. Върху красив местен тъкан килим на масата вместо покривка се зареждат разядки от мини пици и гигантски скариди, хрупкави калмари, октопод, салати със спанак, домати, кьопоолу, мешуя (която прилича на кьопоолу, но е с люти чушки), кускус, хапки със сьомга, вкусни хлябове (местният табуна се приготвя основно с грис от жито и без брашно).

Следва основно (прясна риба) и десерти. Често десертът е диня, но има и ориенталски варианти от типа на баклава с бадеми, сушени плодове, кедрови ядки и шамфъстък. Задължителни за опитване са horns of the desert – рога на пустинята – тестени сладки с много и най-различни ядки и карамел. За изпитващите носталгия по нашите ширини има оваляни в кристална захар мекици – бамбалони. Чаят е смес от зелен и мента, поднасят го много подсладен в чаша, пълна в която плуват белени пресни бадеми. Един е достатъчен за основно ястие, после човек може и въобще да не яде. Дори и само чай да пиеш в Тунис, пак не можеш да направиш диета.

медините

са във всички градове – малки квартали със съхранена средновековна архитектура. Сградите в тях са от тези, белите, които видях още от самолета. Правоъгълни са, със сини врати и прозорци в цветовете на морето, защото повечето местни са рибари. Уличките са тесни, за да са винаги на сянка и да се образува течение.