Никола Михайлов, стипендиант на Фердинанд, е автор на четворния портрет на князете и княгините, на двата самостоятелни портрета на вече порасналите Надежда и Евдокия, както и на цар Фердинанд. По-късно живее в Германия, рисува известни личности, включително Хитлер. Фердинанд отхвърля предложението на министрите си престолонаследникът Борис да бъде изпратен да учи в чужбина, защото имало опасност да попадне под чуждо политическо влияние. Борис и по-малкият Кирил учат гръцки, албански и латински език. Когато Фердинанд абдикира след войните, предлагат на престолонаследника да замине с него. „Аз България не напущам“, казва 24-годишният тогава Борис.
Снимка: Светослав Караджов
Тронната зала е в оригиналния си светложълт цвят, позлатата е обновена наскоро. Впечатляващите месингови, увенчани с корони полилеи са оригинали. Огромните огледала също са оригинални, по чудо остават незасегнати от бомбардировките над София, въпреки че таванът частично изгаря от попадение на бомба. Тронът на Фердинанд е бил разположен след втората фигура на пода. В залата сега са разместени диваните от Червения салон, както и две пиана. Едното е действащо концертно. Роялът на царица Йоана е дарен на НХГ от Симеон Кобургготски и сестра му Мария-Луиза. Царицата обаче повече обичала да свири на контрабас.
Снимка: Светослав Караджов
Портретът на княз Батенберг от Конрад Дилиц (рисуван през 1881 г. в София) наскоро беше откупен от българската държава на търг във Виена. Дилиц е известен за времето си портретист, рисувал редица европейски управници, сред които и Бисмарк. Фердинанд се отнасял с уважение към наследството на Батенберг и държал не само да се запази портретът на предшественика му на най-видно място, но съхранил мебелите и дори кошчето му за боклук.
Снимка: Светослав Караджов
Принцесата не е хубава, но има класа, много е интелигентна, има отличен характер, съвършено образование и огромно богатство въпреки купчината братя и сестри, някои от които умствено недоразвити вследствие на серия кръвосмесителни женитби, пише в дневника си граф Дьо Бурбулон, личен секретар на княза, за първата съпруга на Фердинанд, Мария-Луиза. Добавя, че от физиката й много може да се желае, но без съмнение излъчва изисканост и расовост. Бурбулон е този, който дава на Мария-Луиза годежния пръстен от името на Фердинанд – малък и много чист рубин, монтиран върху златна нишка. Българският владетел се гордеел с този брак с жена от най-стария и благороден кралски дом в Европа, с не по-малка гордост го изпълвало богатството й. Портретът на Мария-Луиза е от Филип де Ласло (1894 г). След сватбата приближени на Фердинанд издирват из Европа добър и немного скъп художник. Спират се на Де Ласло. Впоследствие той става известен портретист на царски особи. В изложбата има още един, посмъртен портрет на княгинята (1900 г.), рисуван от Иван Димитров. Самата Мария-Луиза е рисувала и е имала фин усет за изкуство, казва уредничката на изложбата Анелия Николаева. Две нейни платна с глицинии и перуники са част от изложбата. Страстта й към рисуването е наследена от дъщеря й княгиня Евдокия, участвала в общите художествени изложби през 30-те години.
Снимка: Светослав Караджов
в Червения салон са портретите на благородните роднини на Фердинанд
Снимка: Светослав Караджов
Снимка: Светослав Караджов
Гледката към парадното стълбище е една от най-красивите в двореца. Батенберг при тържествени случаи разполагал там снажни хусари и македонци в синьо-червени униформи със сърмено везмо, ятагани и пера на калпаците. Фердинанд запазил стражите, сред които блестял „красивият Христо с легендарните си мустаци“. Гавазите с чудните униформи будели възхищението на гостите и били толкова достолепни, че при посещението на Батенберг в Русия се кланяли на един от тях, понеже мислели, че е князът.
Снимка: Светослав Караджов
Портрет на младия княз Кирил на лов във Врана, от Ярослав Вешин, 1910 г. Вешин определено е фаворит на Фердинанд, създал специално за него длъжността „военен художник“ с адютант, заплата на полковник и ателие близо до двореца, достатъчно голямо за рисуване на мащабни военни платна. Когато Вешин умира през 1915 г., Фердинанд нарежда държавно погребение и изпраща венец от свое име. След това, за неудоволствие на Вешиновата съпруга, прибира всичките платна от ателието му. Колекцията на Вешин – картини на военни маневри, Фердинанд с руски и български генерали, мащабни батални сцени от Балканската война, е най-многобройната в двореца.