И аз съм майка на три деца, и се боря всеки ден и само аз си знам какво ми струва, за да ги възпитам и обичам добре. Но деца не се възпитават за обществото, а защото сърцето ви ви води. И преди да съдим който и да е в този тъй труден и забързан живот нека първи преброим до десет. А авторката да попремисли и понапише пак след 5-10 години и поне едно дете. Малко повече мисъл, опит и достанция й трябва и това изобщо не значи, че е добре да се малтретират малките човечета
Развълнува ме емоционално интелигентната авторка - колко е социално ангажирана и колко ги разбира нещата. После пише за тях. Браво! Пореден словесен поток (да беше ни спестен) от типа „Утробата ми си е моя“ и подобни, все едно пък някой го оспорва. Писателка ли каза, че е? Аха, като Кари Брадшоу. Чакаме още….
Отговорът на този въпрос не е едностранен, както нищо в живота. Много фактори са налице - дали детето не прави поредната десета сцена от сутринта, дали детето не прави редовното упражнение да дразни майка си само защото тя говори по телефона (ако авторката имаше дете, щеше да знае, че всички деца почват да говорят връз майките си, защото искат вниманието за себе си и искат да затворят телефона), зависи дали тя не го гледа вече пета поредна година сама, колко подкрепа има от мъжа си, къде са й нервите вече. Ако искаме да сме социално ангажирани, нека да промотираме детски кътове в заведенията, да подкрепим жените да се върнат на работа, да работим в посока изкореняване на феномени като домашно насилие.