5
Читател, не писател
20 май 2019, 20:51

Развълнува ме емоционално интелигентната авторка - колко е социално ангажирана и колко ги разбира нещата. После пише за тях. Браво! Пореден словесен поток (да беше ни спестен) от типа „Утробата ми си е моя“ и подобни, все едно пък някой го оспорва. Писателка ли каза, че е? Аха, като Кари Брадшоу. Чакаме още….

4
Таня
22 април 2019, 11:29

До #2:

3
Галя
20 април 2019, 14:12

Хм... Аз съм майка на три, с десетина години по-възрастна от авторката, и вероятно и на мен се е случвало да изглеждам като безотговорната майка-чудовище от разказа. Не майчинските качества на жените обаче ще коментирам, а качеството на текста - нищо че не съм писател и следователно може би не би трябвало да го правя :). И все пак. Много подобни текстове има в последните години, изобщо подобен стил на общуване, постове в социалните мрежи... Демонстрация на завидна интелигентност и социално ангажирана позиция. Но има нещо смущаващо за мен и то е липсата на любов зад думите. А по моему това е, което отличава истинската поезия от стихоплетството, силния докосващ текст от красиво наредените думи. Надявам се все повече текстове в тази по-хуманна посока да се появяват с времето, защото само с любов и приемане се променят неща. И да, с малка доза смирение.

2
Илиана
18 април 2019, 22:31

Какъв Дънов, какви пет лева? Евангелие няма ли? Каквото не искате да правят вам, не правете и на другите. Две думи., но на място.

Още коментари