Казват, че светът е създаден, за да се напише една книга. Според мен светът е създаден, за да се направи едно парти. И аз, до този момент, нито веднъж не съм оправдала създаването на света. Не съм направила нито едно готино парти. Просто не мога да организирам партита. Никакви. Нито роднински събирания, нито детски рождени дни, нито неформални купони, а ако трябва да съм напълно честна, не мога да направя и една свястна интимна вечеря. И то не като храна. Не мога да дам верния тон и да го поддържам. Това ми се струва най-трудното нещо на света. А иначе съвсем ясно си се представям как плувам с чаша кампари в ръка между гостите, косите ми се веят и дрехите ми някак се веят, не знам защо. И аз разказвам страхотно елегантни, забавни и малко мръснички вицове. И времето е топло, но не горещо, духа лек ветрец (от него всъщност ми се веят дрехите, сега разбирам), има пълнолуние и музиката е…Weather Girls и It’s raining men, разбира се. И всички men са тайно влюбени в мен... Каква съм егоистка! Затова не ми се получават партитата! Защото мисля само за себе си, а това е фатално – особено, когато ти си домакинята.

В интерес на истината последния път партито ми – беше за Коледа - се провали не от егоизъм. Практикувам разнообразни форми на провал – концептуален, нелеп, скоротечен, незабравим, скучен и така нататък. Последният беше от редкия вид “поучителен”. Измислих свещено парти (парти на свещи имам предвид). Купих всякакви свещници и дори един полилей за свещи от ковано желязо, който окачих над библиотеката. В един момент (иска ми се да напиша “в разгара на партито”, но такъв нямаше) една от свещите падна. Не запали книгите, нито самата библиотека, което щеше да бъде величествена, трагична и страховита гледка. Падна зад библиотеката и запали готическите паяжини, които се диплеха там. Честна дума! Представете си какви напластявания е имало, след като успя да ги запали! Все едно подпалих Рим-а на паяците. Така че в някакъв смисъл партито си имаше разгар де. Голям срам!

Всъщност истината е, че всичките ми парти провали се увенчават с пожар. Най-често го правя съвсем съзнателно. Като видя, че купонът не върви, директно паля нещо - елхи, коси (моята собствена най-често), рокли (нечии чужди, разбира се). Тази рецепта действа безотказно, защото всеки път виждам как хората се раздвижват, започват да се забавляват. Има огън, искри, смях, понякога писъци (ако роклята е по-скъпичка). Пожарът е най-доброто, което мога да направя. Отчаяно е, знам, но това е моят си начин.

Нали се сещате за онази сцена в “Терминатор 2”, когато лошият терминатор се разпада на желеподобни локвички и те постепенно започват да се събират една с друга и накрая той пак се изправя цял и невредим. По същия начин и моят копнеж по съвършеното парти след всяко крушение се разпилява на късчета и после пак се събира и ме кара да правя глупости.

Един от култовите ми пирокупони беше на по-миналогодишния Свети Валентин. Събрахме се само жени и за да не ни е супер тъпо, реших да поканя масажиста ми да ни направи стриптийз. Всички си падаха по този масажист, въпреки че редовно ми посиняваше тялото и хич го нямаше в ръцете. Но пък беше роден за стриптийз. Все си мислех да го посъветвам да смени бизнеса. Та поканих го аз като измислих сценарий да се облече като онези ексхибиционисти в парковете – с шлифер. Тук ще отворя една дълга скоба. (Не съм го казвала на много хора, а вече останаха доста малко неща, които не съм казвала на много хора, но в общи линии познавам почти всички ексхибиционисти в София и някои в провинцията. Независимо в колко часа, в кой парк, зад кой ъгъл или в кой автобус, все ще изскочи някой мъж и ще започне да ми показва какво си има. В резултат на богатия си опит в тази посока достигнах до следните изводи: първо - ексхибиционистите не носят вече шлифери, това е клише – можете да ми вярвате. Разхождат си се абсолютно неформално облечени и никога не можете да познаете по дрехите на някой дали ципът му вече е разкопчан или не е.

И второ - не знам защо така ми се случва. Вероятно от време на време, без да искам, си възвръщам невинното изражение отпреди 15 години - тази година празнувам 15 години секс, ура! Тази история с ексхибиционистите си има и своята хубава страна – видяла съм повече пениси, без да съм натрупала съответния брой грехове. Въпреки че, като се замисля, кое му е хубавото на това... Моята приятелка Мира много се възмущава, че използвам думата “пенис”, било тъпо и медицинско. Като я попитах тя как го нарича, отвърна, че го наричала “оная му работа” – това е още по-тъпо, според мен. “Пенис” звучи готино, сексуално и някак достойно – малко като име на кон. Затварям скобата най-накрая.) И така – облече се масажистът с шлифер, дойде на партито, всички се разпискаха, щяха да припаднат от кеф, а на мен гърлото ми пресъхна от вълнение – а, сега се получи май! Всичко обаче се провали по най-нелепия възможен начин – за пореден път бях забравила ютията включена в другата стая и тя подпали завесите. Обикновено само пожълтяват и аз се усещам по миризмата, но сега бях толкова улисана с този масажист... Всички хукнахме нататък, масажистът си свали шлифера и взе да гаси огъня с него и изобщо... Не ми се мисли просто.

Работата е там, че всъщност съм абсолютно наясно защо не ми се получава. Анализирала съм неведнъж ситуациите, при които аз съм казвала: “Страхотно парти!” по повод нечий друг купон. Проучванията показват, че само Господ може да направи истински добро парти, а аз не съм Господ. Рецептата е любов, разбира се. И секс. И музика. Трябва да има мъже, жени, любов и секс, смях, музика и танци. Понеже знам, че ще се хванете за секса, имам предвид не само буквален секс (което си е най-доброто парти, какво да се лъжем). Имам предвид по-миловидната форма - флирт. Има ли хубаво парти без флирт? Няма. Ако ще да е на Хаваите, във Версай или не знам къде още. Има флирт? Има парти. Никой не забравя партита със свалки, та ако ще и в мазе да са били. Обаче аз как да направя така, че да има флиртове, любов, смях и така нататък за всички. Да не съм Господ! Той ги прави тези неща.
Ние се занимаваме с някакви интериори, уюти, блюда, обаче това са вторични неща. Те не могат нищо да направят. Ще им се зарадваш, ще ги опиташ и ще ти станат безразлични. О, извинете, забравих алкохола! И той е част от магията. Много съществена. Той прилича на вълшебния прашец на Пък от “Сън в лятна нощ”, който превръща дърводелеца в магаре и кара кралицата на елфите да се влюби в магарето. Дайте ми този вълшебен прашец и ще ви направя най-великото парти в историята.

Опитвала съм да правя партита и извън къщи. Веднъж на моя рожден ден отидохме на ресторант. Бях поканила един мъж-единак в ролята на нещо като “go-go пич” за компанията. Склонен е да се напива без никакви скрупули от обстановката и дори да буйства по един забавен начин. Отчасти той си изпълни ангажимента, защото се напи без никакви скрупули, обаче тихата музика в ресторанта му подейства прекалено смиряващо и заспа на масата, вместо да буйства. И не просто заспа, а дори очилата му паднаха във ваниловия сос. Все пак издържа до десерта. Като на кино беше – пляс в соса! И всички му се смяха, той се събуди, обиди се и си тръгна. А на мен така ми се скапа настроението, че дори не успях да подпаля покривката. Когато се опитах да го направя, сервитьорът бързо-бързо дойде при мен и каза: “Внимавайте!” А после ми поднесе огънче за цигарата. Очевидно не искаше да бъде груб с мен на рождения ми ден.

Лошото е, че мога да се сдухам от всякакви дреболии от рода на 5 милилитра повече или по-малко пяна за коса (моята коса се ражда от пяната и понякога умира в нея, не знам дали съм ви споделяла); или няколко сантиметра по-нисък ток; или няколко сантиметра по-дълга пола... Да не говорим за няколко килограма в повече. Всичко това може така да ми бръкне в душичката, че нищо на света да не е в състояние да ми оправи настроението. Нито мъж, нито сто мъже, нито сто мартинита, нито Weather Girls, нито лек ветрец. Нищо не може да ми помогне, ако косата ми е зле. Ето това обикновено е истината за голямото парти сдухване при жените. Въпрос на сантиметри и милилитри е.

Не знам дали сте изпитвали това чувство – че си 100% ти и живееш истински само в някакви екстатични моменти, свързани с любов или с музика. Или с нещо, което много обичаш да правиш. През цялото останало време - а това са 90% от живота - живееш като че ли на забавени обороти и все нещо ти липсва, и имаш усещането, че времето е тромаво, че всичко около теб е някак грубо, скучно, неистинско и носи тъга. Според мен смисълът на живота е в едно добро парти. И в нищо друго. Сериозно си го мисля и затова ми е такъв проблем, че не мога да организирам добри партита. Това за мен означава, че не мога да постигна смисъла. Затова драсвам клечката и ми се иска да настане огнен Апокалипсис. Не преувеличавам ни най-малко, не си мислете. Ако не ми е забавно и виждам, че и на другите не им е забавно – тогава по-добре да дойде краят на света. В пламъци.