Не мога да не ви попитам за него, за този наш сънародник Георги, който ви е подкрепил, когато е трябвало да решите за бъдещето на книгата си, да приемете ли първата оферта за „Историкът“, или да изчакате по-висока. Дал ви е сила да решите сама. По какъв друг начин ви е помагал  в кариерата? 

С детайли от неговото детство, когато пиша. Такива, които не можеш да намериш в книгите или филмите, а само от хора. Например какво са яли вкъщи за рождените му дни.

Казал ви е сигурно за сандвичите с лютеница.

Точно. И за тортата „Гараш“ от магазина. 

Това е оригинална българска торта и е чудесна. Бих казала, че е по-добра от „Сахер“, въпреки че е вдъхновена от нея вероятно. 

О, много ми харесва. 

Прочетох, че ваша почитателка в Америка ви е подарила торта на представяне на книгата ви, помислила е, че сте уморена от турнето. Сега ще знам какво да ви подаря при следващата ви премиера у нас – „Гараш“. Разбрах, че няма да чакаме много, но мога ли да питам за подробности около новия ви роман, или е тайна?

Вече може, да. Писах го 7 години и половина. Ще излезе в САЩ в края на октомври 2026 г. Досега не можахме да намерим български превод на заглавието. То е двояко: „Mystery play“. Води към т.нар. религиозни мистерии, средновековни пиеси в англоезичния свят, но може да значи и мистериозна игра. Живот и здраве, някой ден българският преводач ще стигне до точния превод. 

Къде се развива действието? В романите ви мястото е от голямо значение (след „Историкът“ Елизабет Костова издава още два романа – „Крадците на лебеди“ и „Земята на сенките“, като действието във втория се развива в България).

Този път работих със света на Атлантическия океан. Ню Йорк, Бостън, Чарлстън, Лондон, Западна Ирландия, Хебридските острови. Влизаме в света на театъра в края на 19. и началото на 20. век. Историята не е продължение на „Историкът“, но е свързана с него. Главният герой е млад мъж, преподавател по история, който е син на разказвачката в „Историкът“, тийнейджърка от 70-те години. В началото на книгата тя вече е починала след скоротечна болест в края на 50-те си години. Била е самотна майка по свой избор, със сина й са много близки. И когато умира, той остава абсолютно сам в света. Връща се в апартамента им в Бостън, за да го разчисти и продаде. Тъжна работа. Докато е там, открива нещо, което никога не е виждал. Учуден е, защото е мислел, че знае всичко за майка си. Това малко нещо е свързано с историята на театъра. Когато го взима със себе си, започват да му се случват странни неща. Романът е готически, с много действителна история в него. Направих огромно проучване върху историята на театъра. Естествено, има и малко магични елементи. Също така е и доста мрачна история. Майка ми я прочете и каза – о, много е мрачна. 

С радост ли се будите сутрин?

Да. Благодарна съм, че съм тук на тази възраст. 

Благодаря за интервюто. Ето, аз ще съм човекът, който ще ви каже: г-жо Костова, качете се в стаята си, полегнете или направете йога, имайте своите 10 минути. Пожелавам ви го.

(Смее се.) Надявам се, че това няма да е заглавието на статията, че много ще се засрамя. 

А аз се надявам, че ще се връщате отново тук, на място, за което сте направили толкова много.