Ако можеше да се видиш отстрани все едно си свое дете, как би искал да се погрижиш за себе си?

Бих се завел на психотерапевт, на околосветско пътешествие и бих се лишил от интернет за една година.

Кои са духовните ти родители?

Исус, Ботев, Достоевски, Ницше, Жоне, Бекет, Толе и много други. И моят учител по театър Николай Георгиев, разбира се. Бог да го прости.

За какво би искал да благодариш на физическите си родители? И за какво – не би искал?

Много рано разбраха, че не подлежа нито на възпитание, нито на някакъв вид управление, и не се опитаха да ми се месят. За това съм им дълбоко благодарен. Не съм благодарен за консерватизма им по отношение на сексуалната ми принадлежност.

Смееш ли се, когато те гъделичкат?

Не. Страдам.

Кои са последните думи, които би искал да чуеш, преди да си тръгнеш оттук?

Хайде, лека и доходна!

В какво се състои красотата на живота за теб?

В неговата противоречивост и безсмислие.

Искаш ли понякога да си отново дете?

НЕ! Не разбирам, защо някой би избрал да се върне в невинна първобитност и неосъзнатост. По-скоро бих избрал да съм на 100 години, поне за ден.