Като полудяла от светлината на прожекторите пеперуда, като средновековен пътуващ артист, жонглиращ с всички роли едновременно, като френетичен танцьор на бурлеска, как се справя Иво Димчев да живее в себе си и със себе си? По-скоро живее чрез себе си, като отговор и на изкуството, което се излива и бумти като Ниагарски водопад във вените му, и на изкуството въобще. Прилича на много голям артист, много по-голям от света и от това, което умовете и познанието могат да поберат.

Играе си с всичко, защото го достига и усеща в цялата му дълбочина и сериозност. Прави го едновременно с чувство за хумор, без никаква мярка и в същото време с особена нежност. Все едно някак си прави любов с него. Душата ти се разпилява, докато го гледаш и слушаш. 

Изнася концерти на украински емигранти в отговор на писмото на украински войник, пее в домовете на непознати хора в България, Истанбул, Ню Йорк и Лос Анджелис по време на COVID-19. A преди това – в британския X-Factor пред Роби и Айда Уилямс, Луи Томлинсън и Саймън Коуел. Автор на повече от 10 оригинални песни, 40 сценични представления и носител на много международни награди за танц и театър. Преподава изкуство в шест световни академии. Активист е в подкрепата на равноправието и защитата на ЛГБТ гражданите от дискриминация.

Най-вероятно често не е сигурен къде ще се събуди на следващия ден. Съвсем възможно е да се окаже на сцена в Европа, в Южна или в Северна Америка, или в Азия.

Поводът за интервюто ни е пищният спектакъл в зала 1 на НДК, който обяви и премиерата на новия му музикален албум „ОФ 20“. Той е издаден във вид на USB карта, чието гръбче е I CURE карта. С нея според Иво можем да лекуваме себе си и своите близки. Заедно с премиерата на албума му беше и премиерата на едноименната му книга, в която са събрани текстовете и образите от всички негови спектакли от 2005 до 2025 г. 

Ето го и Иво в 20 абсолютно противоречащи на каквито и да било очаквания въпроса по повод неговите ОФ20.

Ако можеш да избереш един момент от тези 20 години на сцена, къде би искал да се върнеш?

Аз не съм много по завръщанията. Бил съм на стотици сцени по всички континенти на планетата, но пък не съм бил на хиляди други, може би още по-красиви. Искам и там да ида. Искам и на Луната, и на Марс да ида. Искам и на Господ в кухнята да пея.

Кога си чувал най-силно сърцето си? 

За мен сърцето никога не е било референция. Не познавам сърцето си. Не си общуваме. Знам, че когато изпитвам страх или съм влюбен, ме боли или коремът, или чувствам особена тежест в гърлото и леко се задушавам. Емоционалното ми тяло започва някъде от пъпа и стига до сливиците. Всички емоции се движат в този диапазон от органи, но сърцето не го усещам като фактор. Коремът и белите дробове са ми много по-интересни, сигурно защото участват в говоренето и пеенето.

Колко клавиша има душата ти? Кой е най-добрият пианист, който знае как да ги докосва?

Не се е появил. Затова свиря сам на себе си. Може би някой ден изкуственият интелект ще успее да го направи по-добре, но съмнявам се, защото аз, освен че съм талантлив, съм и доста крив и недодялан. А Ей Ай вече започва да става все по-дебилно перфектен, което го отдалечава от божествено куцата човешкост. В личен план също не се е намерил човек за това. Спрях и да търся. Аз се виждам отдалече. Правилният човек сам ще се появи.

Кое е най-щастливото ти събуждане?

След успешен концерт или спектакъл се събуждам много щастлив, особено като самолетът ми е по-късно и мога да се излежавам. И до любим човек, разбира се…. Но това е мега рядко.

Какъв е важно да бъде за теб най-близкият ти човек?

Спокоен и подреден. За да ме прави и мен такъв, защото аз съм обратното.

Има ли нещо, което би искал да пазиш на тихо и топло в сърцето си?

Не. Всичко мило и скъпо се качва на олтар, на сцена, пред камера и се превръща в муза или в драматургия.

На каква сграда прилича архитектурата на твоето изкуство?

По-скоро е нещо между гробище и увеселителен парк.