Запознайте се с Велика Чушкарева (сега Стоева) и Йоана Чушкарева, наследници на изкуството на чипровските килими. И днес е живо вярването, че тези килими не само носят топлина и уют и украсяват дома, но и че осигуряват на обитателите му закрила и късмет.

За да се потопите във вълшебството на създаването им, прекарайте времето между 20-24 август при „Чушкарчето“ в Чипровци и „Погледнете Чипровци през очите на килимарката“.

Все така ярък и красив е споменът от детството ми, в който съм на гости у приятели и играем върху красив чипровски килим. Помня ярката червена основа с накацали по нея пъстри стилизирани геометрични фигури. По-късно рабрах, че тези шарки се наричат „пилета“. В хола пък се простираше и грееше още по-впечатляващ килим с още по-странни и ръбати геометрични форми и още по-красиво съчетани цветове.

В бордюра, заобикалящ централните фигури, наречени „зелка“, се редуваха мистичните символи на канатицата и двойния макас. На кодираните в тези килими послания са се приписвали магически сили. Наименованията на мотивите – „Крилцата“, „Жабица“, „Каракачка“, палят въображението и на всеки разказват различна приказка.

Тази топлина и радост за очите се е запечатала в съзнанието ми и години по-късно желанието да имам в сърцето на дома си подобна тъкан ме отведе в галерията на Чушкарчето на ул. „Г.С. Раковски“ № 38 в София, а след това и до работилницата им в Чипровци. 

Не знам дали знаете, но всяка пролет в центъра на града се провежда Фестивал на чипровския килим и уверявам ви, това е събитие – феерия от красота, което си заслужава да се преживее.  

Смята се, че правенето на килими в Чипровци води началото си от 1720 г., след завръщане на избягалото по време на Чипровското въстание местно население. По времето, когато България е част от Османската империя, чипровчани са плащали данъка си с килими.

Всяка година турската армия е правила голяма поръчка за молитвени килимчета за армията, а чипровският килим е посещавал изложения, печелил е слава и признание. Днес наследниците на старата фамилия Чушкареви и техни съмишленици са пазители на занаята. Това са хора, отворени да обучават, показват и споделят предаденото им от предците и от Бога знание.

ЧУШКАРЧЕТО ЗАТЪКАВА НИШКАТА 

Иван Петков Чушкарев-Чушкарчето е от рода на Чушкарете, роден през 1888 г. Благодарение на традицията в тъкането на чипровските килими името му е живо и днес. Как са се научавали да тъкат хората в Чипровци е въпрос, на който е трудно да се отговори, както е трудно да се отговори как сме се научили да говорим. Така е и със сина на Чушкарчето, Иван Чушкарев, научил занаята от своята майка Велика, тя от нейната майка.

Иван Чушкарев-младши създава семейство с Йорданка Йосифова. Когато се ражда Йорданка, попитали дядо ѝ внук ли има, или внучка, а той отговорил „ткая“.

В Чипровци наистина се раждат „ткаи“ (тъкачки). Майката на Йорданка – Ана, цял живот е била тъкачка, майка ѝ Кръсяна също.

Сега внучките на Ана и Велика – Йоана и Велика, тъкат. Внуците на Йорданка и Иван – Петя и Иван, също тъкат. Всички те са израснали със или около килимите и занаятът е станал неизменна част от техния живот.