Дакота съблазнява всички
„Не позволявайте на никого да ви казва как да живеете или кого да обичате“ – казва Ан Елиът, персонажът на Дакота Джонсън във филма „Доводите на разума“ (Persuasion) на режисьорката Кери Кракнел по едноименния роман на Джейн Остин
03 October 2022
История за мъжко-женски разминавания, за разбити сърца, в които все пак винаги мъждука надеждата за щастлив край, за дресурата, на която обществото се опитва да подложи всеки един от нас чрез многобройните си изисквания, за герои с много достойнства, но и с не по-малко недостатъци, винаги малко смешни на фона на любовните си драми.
Това може да бъде само Джейн Остин, „бабата на чиклита“, както я наричат, и със сигурност една от писателките класици на британската литература с романите си „Гордост и предразсъдъци“, „Разум и чувства“, „Ема“, „Менсфийлд Парк“ и т.н.
„Доводите на разума“ е последният завършен роман на Джейн Остин, издаден след смъртта ѝ, и се смята за една от най-зрелите ѝтворби. Филмът следва творбата почти буквално. Ан Елиът (Дакота Джонсън) е дъщеря на богат аристократ, която има неблагоразумието да се влюби в простосмъртния моряк Фредерик (Космо Джарвис), и за да угоди на суетния си баща (Ричард Грант) и на обществото, в което се движи, слага край на връзката им. Осем години по-късно бившият ѝ любим се връща вече преуспяващ и самоуверен, готов за брак и семейство, а Ан е вече на 27 и все още неомъжена. Тя не е забравила Фредерик, а той – нейното предателство.
42-годишната Кери Кракнел е известна британска театрална режисьорка, за която „Доводите на разума“ е дебют в киното и която очевидно е влюбена в култовия сериал на Фийби Уолър-Бридж „Fleabag“, защото използва някои от похватите му – например разрушаването на т.нар. четвърта стена (невидимата стена, която отделя сценичното или екранното пространство от това на публиката), при което Дакота Джонсън поглежда право в камерата и говори сякаш на зрителите.
Действието се развива през Регентския период във Великобритания и възхитителните костюми във филма са вярна, но все пак свободна интерпретация на характерните облекла и аксесоари. Костюмният дизайнер Мариан Агертофт споделя, че е заложила на традиционните за епохата рокли в стил ампир, бухнали ръкави и бонета, но също така на ризи с доста по-модерна кройка, ботуши, ръкавици и други аксесоари, за които е черпила вдъхновение от Пати Смит, Деби Хари и Брус Спрингстийн.
За ролята си на Ан Дакота Джонсън споделя, че ѝ е близка, но още по-близка ѝ е самата авторка, Джейн Остин. „Тя през цялото време сякаш намига към читателя и коментира с него нещо много лично, което не е свързано само с конкретните събития от сюжета“ – казва Джонсън в интервю за Vanity Fair. Точно това намигане са се опитали да запазят във филма и сценаристите, и режисьорката, и самата Дакота, защото за тях Ан е героиня, изпреварила времето си, пришълка от бъдещето.
Що се отнася до ролята, която прави актрисата, ветеранът Ричард Грант, който изпълнява ролята на баща ѝ във филма, казва, че е очаквал дъщерята на Мелани Грифит и Дон Джонсън и внучка на Типи Хедрен (актрисата от „Птиците“ на Алфред
Хичкок) да е доста по-разглезена. „Тя обаче е дисциплинирана като войник и е толкова съблазнителна, че може да прелъсти дори телеграфен стълб“ – добавя той.