Маргарита Стоянова, адвокат:

Ако обидата е публикувана в профила на дадено лице и е достъпна/видима за всички потребители, евентуално би могло да се търси защита по съдебен ред

Има ли законно основание, на което да се опрем, за да защитим достойнството си в случай на словесна атака? Да. Както в българското, така и в международното законодателство съществуват нормативни актове, които гарантират неприкосновеността на личния живот, както и правото на всеки срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и защита срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име. В определени случаи тази защита представлява законно ограничение на правото на свобода на словото. Такива са тези ситуации, при които дадено лице чрез вербална атака в публичното пространство нанася или цели да нанесе обида, клевета или друг вид престъпление на друго лице. Трябва да се отбележи обаче, че не всеки вид словесна атака може да се квалифицира като престъпление, дори последната да е отправена по неприличен и негативен начин. Преди да търсим защита на правата си по съдебен ред, е необходимо да се консултираме със специалист, който да ни обясни на какъв тип агресия евентуално сме станали жертва. Квалификацията на едно деяние като обида или клевета е въпрос на конкретна преценка от страна на съда.

Към кого трябва да се обърнем в такива случаи? От значение е източникът, в който са публикувани негативните коментари. Най-често такъв тип съобщения се публикуват в социалните мрежи (интернет, Фейсбук, Инстаграм и пр.). Тогава средствата за защита са докладване на съответните коментари на администраторите на сайта. Ако обидата е публикувана в профила на дадено лице и е достъпна/видима за всички потребители, евентуално би могло да се търси защита по съдебен ред. Казвам евентуално, защото, преценката дали коментарът представлява обида, клевета или друго, се прави от съда. Следователно няма еднозначен отговор може или не да се предяви иск и доколко основателен би бил той.

Ако обидата е адресирана в лично съобщение, важно е да се направи скрийншот, да се изискат кешираните версии на съответната страница, за да може тези доказателства да се използват в бъдещ процес. Казаното важи и ако коментарът е направен в публикация, която е публично достъпна. Проблем с доказването на авторството е налице и когато изпращачът на съобщението използва фалшива самоличност. Ако обидата е публикувана на сайт и няма данни относно това кой е авторът, лицата имат право да искат ангажиране с отговорност на сайта, тъй като на него принадлежи задължението да следи за съдържанието.

Ако в лично съобщение в социалните мрежи ни пишат не само обиди, но и заплахи, какво можем да направим, за да ги преустановим? Да се обърнем към администратора на сайта с искане за спиране/ограничаване на достъпа на лицето, което ни заплашва. Във всички случаи на заплаха съветвам лицата да търсят съдействието на полицията, тъй като този вид деяния се преследват по тъжба (искане) на пострадалия, а не служебно от нея. Смятам, че заплахите следва винаги да бъдат сигнализирани до компетентните органи, тъй като заплашваните лица нямат и не могат да формират реална представа доколко заплахите са основателни или не. Казаното важи още по-силно в случаите, когато заплахите се отправят от лица с анонимна или фалшива самоличност.

Има ли шанс, ако стигнем до съд, да получим обезщетение или на агресора да му бъде наложена забрана да разпространява лъжи по наш адрес? Зависи, но по-скоро да. В нашето законодателство съществуват два реда на съдебна защита срещу такъв тип посегателства: по наказателен път (подава се частна тъжба и лицето може да претендира обезщетение в това производство) и по гражданско-правен път (чрез подаване на иск по чл.45 или чл.49 от ЗЗД). По принцип това е по-предпочитаният от лицата ред за защита, тъй като при него може да се ангажира отговорността и на издателя/разпространителя на обидната публикация – нещо, което не може да се направи по наказателен ред, ако издателят е юридическо лице (какъвто той почти винаги е). Двата правни реда съществуват паралелно и единият не изключва другия. Тоест напълно възможно е защитата да се осъществява едновременно и по двата начина.

Ако се касае за клевета и същата бъде доказана, съдът може да задължи разпространилото я лице да публикува опровержение. Генерална забрана за разпространение на обиди и клевети може да се изведе от факта, че тези деяния са инкриминирани като престъпления в Наказателния кодекс и са наказуеми по закон.

Защо подаването на сигнал е важно и къде да бъде подаден? Подаването на сигнал е начинът лицата, извършващи т.нар. тролване, да нямат чувство за безнаказаност. Сигналът се подава пред органите на МВР и впоследствие се образува дело или чрез искова молба до съдилищата. Компетентни да разглеждат такива искове са гражданските съдилища, като в определени случаи искът може да бъде подсъден и на юрисдикцията на друга държава-член на ЕС, в която се намира центърът на интереси на обиденото лице.