Актриса и режисьор, партньори в личния и професионалния живот, Луиза и Мартин са двойка, от която струи нещо много красиво, много хармонично, много истинско. Те самите изглеждат така, нищо, че се видяхме в края на работния ден и от пространствата на домовете си. Може би именно лежерната атмосфера направи трима ни по-откровени и по-отпуснати в разговора, макар и непознати до момента.

Повод за видеочата ни в Zoom бе наскоро състоялата се премиера на последния им съвместен проект „Диви и щастливи“ в HBO GО, но пък темите варираха. Много пъти споменавахме Спилбърг (сигурно са му загрели ушите от референциите ни), от него минавахме на общата си страст – киното, промените, които наложи пандемията, стремежите на творците, очакванията на зрителите… после скочихме към не по-малко важните бебета (Луиза и Мартин очакват първото си дете съвсем скоро), кучета, котки и филтриращи въздуха климатици.

От краткия час, който прекарахме в компанията си, мога да кажа, че рядко виждам двойка, която се допълва толкова плавно – в думите и коментарите, в която не се забелязва доминантна фигура, в която двамата поделят една и съща вибрационна честота. Положителна и силно заразна, въпреки че спазихме всички мерки за сигурност.

Както си казахме в самото начало, Луиза има история с EVA (и цели 5 корици!), а заедно с Мартин написаха поредната глава от нея. Ето я.

При последната ти корица за списанието отправката бе „Любовното лято на Луиза“, какво е за вас сега лятото на 2020-а?

Луиза: Може би… Бебеочакващото, работно лято (Смее се.) Едни чакат бебе, други много работят, казва тя и поглежда с усмивка Мартин.

Мартин: За каста ще ти разкажа, разбира се, за сюжета не бих издал нищо към момента. Името на филма е „В сърцето на машината“, това е криминален трилър, затворническа драма. С много готин каст, събрахме жестоки пичове – Александър Сано, Юлиян Вергов, Христо Шопов, Башар Рахал, Ивайло Христов, Владимир Зомбори и звездата на македонско-сръбската театрална сцена Игор Ангелов. Силен мъжки филм, но със сигурност и много човешки филм, така бих го определил накратко.

Значи предстои проект, в който за разлика от „Диви и щастливи“ няма да работите рамо до рамо. Предполагам, това е времето, в което ще се случат финалните приготовления за посрещането на малкия у дома? Имате ли вече готовност за първите седмици след появата му?

Луиза: Не, нямаме нищо подготвено. Помагачите и бабите, надявам се, са в готовност. Без да се налага да ги подготвям предварително, но по отношение на купени за детето неща, изчакваме. Все пак остават още 2 месеца и тъкмо сега, като влезе Марто в по-сериозен снимачен график, аз ще се отдам на това – да подсигуря всичко за бебето.

Споменавайки снимките и с оглед на извънредното положение, което продължава, ще работите ли при някакви по-засилени мерки за сигурност?

Мартин: Да, налице са всички мерки, необходими за подсигуряването на нормална здравна среда за екипа като ограничаване на дейността в затворените пространства например. При нас, за разлика от Щатите, ще има на разположение каравани, но при строги мерки за използването им. Влизането в тях ще бъде забранено, освен за избрани служители, които, разбира се, са тествани предварително, както и всички работещи по продукцията. Ще се извършва и редовна дезинфекция, отново от специализирани лица. Ще имаме и здравен инспектор към продукцията, който ще отговаря за тези неща.

Вие самите как преминахте през първите седмици на карантината? Как прекарахте тази, нека я наречем, принудителна творческа пауза?

Двамата: В гледане на HBOGO! (Смеят се.)

С HBO е свързано друго вълнуващо събитие за вас – премиерата на „Диви и щастливи“ по HBO GОна 7 август. Как се случи това партньорство?

Мартин: Беше дълъг и сложен процес. Период, в който минахме през разговори с много наши международни партньори – французи, американци. Те ни свързаха с други компании, така се получи една верижна реакция, която в рамките на няколко месеца катализира процеса. И ето, филмът вече е наличен в онлайн стрийминг платформата HBO GO.

Луиза: Да, всъщност на 7.08. беше онлайн премиерата на HBO GO, а на следващия ден – 8.08. от 19:00 ч. се състоя и телевизионната му премиера. Хубавото е, че ще бъде наличен за гледане както на територията на България, така и в още седем балкански страни – Сърбия, Харватия, Словения, Черна Гора, Босна и Херцеговина и Македония, което си е доста сериозен обхват за български филм и това е нещо, към което се стремим. И сега, и за в бъдеще. Не мога да го нарека точно мисия, но много ни се иска да превъзпитаме хората по отношение на гледането от платени платформи, да им покажем защо си струва този подход, а не свалянето на продукцията от пиратски торент сайтове. Смятаме, че е важно зрителите да започнат да уважават труда на професионалистите в сферата на киноизкуството.

Мартин (прекъсва я деликатно): И не само заради това, просто е по-лесно. Ние имаме абонамент за всички стрийминг платформи … От филма/сериала те дели просто едно копче.

Луиза: И винаги го гледаш в перфектно качество, с перфектен звук. Мартин е от режисьорите, които много държат на качественото изпълнение на филма в чисто технически аспект, не се фокусира само върху историята и актьорския състав. И когато са положени толкова усилия в качествената реализация на един проект е много глупаво и тъжно да го изгледаш в лоша резолюция на видеото или с нарушени звукови качества. Тогава губиш половината от магията на филма.

Стоеше ли идеята за пускането на „Диви и щастливи“ на стрийминг платформа в началните етапи на разпространението на филма или Ковид-19 ви тласна към опцията, заради ситуацията, която създаде в световен мащаб?

Мартин: Не, решението нямаше общо с разразилата се ситуация, имахме конкретна и ясна стратегия. Работим с много хора, постоянният ни екип е от около 100 души, стига до 300-400 в най-натоварените месеци. Винаги гледаме всичко да е максимално предвидено и изчислено в една продукция. Естествено, това е изкуство, не можеш да предусетиш нещата на сто процента, но поне се опитваме да планираме какво очакваме да се случи. Резултатът понякога е нещо различно.

Луиза: Разбира се, сега светът е много динамичен, средата, в която се движим, е много динамична. Както виждаш, отменят се премиери на филми в световен мащаб. Така че през цялото време мислим и как да се адаптираме към това „ново нормално“. Наскоро „Диви и щастливи“ направи огромно турне с автокино и достигна до рекорден брой зрители. Организатор беше Александър Сано. Появата на Ковид-19 не ни остави в ступор – хоп, дойде болестта, сега спираме да се занимаваме с кино, напротив. Прекарахме немалко време в обмисляне на проекти, в срещи в Zoom, както сега, опитвайки се да намерим начини зрителите да не се отдалечат от киното. Не защото ние много искаме да си показваме нещата, а защото истински вярваме, че хората имат нужда да гледат кино, особено в ситуации като актуалната.

На мен ми беше любопитно отношението ви към платформите, защото големи имена в световното кино се обявиха против настъпването на стрийминга и изказаха опасения, че той ще доведе до края на киното, такова каквото го познаваме и обичаме.

Мартин: Стивън Спилбърг беше един от тях. Той се плашеше от гледна точка на „предаването на изкуството“, от средата, в която то се възприема. Не му допадаше идеята да стоиш у дома, гледайки филм с бюджет от 150 млн. долара, докато готвиш и все едно имаш за фон някаква най-обикновена пуерториканска сапунка. Това беше мнението му на онзи етап, сега не зная какво е, но едва ли се е променило много. Аз лично харесвам платформите, защото при мен има една носталгия – Луиза знае, към видеотеките от едно време. За мен платформата е нищо повече от една онлайн видеотека. Единствено може би липсват насоката и препоръката, която би получил от човека зад касата. Вярно, алгоритъмът им засича вкусовете ти, което обаче заплашва в един момент да си тежко зациклил в една тематика или жанр. А киното е многоцветно, то не е само екшън, sci-fi или драма.

Драма или нещо съвсем нормално е да работиш с партньора ти в сфера като вашата?

Мартин: Ние се срещнахме, работейки в личния ни живот, ако мога така да се изразя. Просто сме в една пътека, дори поотделно, преди да се познаваме, винаги сме вървели в една посока. И сега, като сме женени, пак сме в една пътека и дори когато не работим по общ проект, пак сме в една пътека. Така че – много е лесно!

Луиза: Ние на практика се влюбихме на снимачната площадка, така че за нас това винаги е било нещо обичайно. Винаги сме имали общи мечтани проекти. Интересувам се от мнението му, когато правя нещо в театъра, където той няма изяви. Разказвам му какво се случва с персонажа ми в пиесата, обсъждаме го заедно. Когато той работи, ситуация е подобна. Това са всъщност доста от темите ни за разговор. Комуникацията с режисьора е много важна за един актьор. Когато снимаме заедно, ни остава много повече време да обсъдим работата, която предстои, изговаряме нещата вкъщи, а на следващия ден се разбираме само с един поглед.

Мартин: В Холивуд не са рядкост браковете между режисьори и актриси, но силната връзка се изгражда, когато е налице приятелство между хората… каквото между другото съществува и при отделни професионалисти в сферата. Понякога актьор и режисьор имат по 5-6 филма заедно, защото се познават, то си е един вид творчески брак. Скорсезе има няколко филма с Де Ниро, Ридли Скот с Ръсел Кроу и т.н. Като режисьор мога да потвърдя, че хората, с които работя, са моето второ семейство.

Вие самите сте семейство от 3 години. Промени ли бракът с нещо ежедневието ви?

Луиза: В ежедневието, не бих казала, ние и преди си живеехме заедно.

Мартин: Единствено пръстенът, който ми направи дупка в ръката, в буквален смисъл. (Смее се.)

Значи го носиш все пак, не всеки мъж е толкова сериозен с халката.

Мартин: Да, нося го, даже го разширих веднъж, направо ми сви коста. Може би ще се замисля за носенето му оттук-насетне.

Връщаме се на темата за бебето, но Марто и Луиза не издават повече от факта, че ще бъде момче. Питат ме дали имам деца, но аз оправдавам липсата им с грижите за моето fur baby – 3-годишното ми болонче Дарси… Те пък имат коте, което е с Луиза още преди да заживеят заедно.Мартин споделя, че в миналото е гледал кучета. И двамата много обичат животни, което винаги елакмус за добър в сърцевината си човек.

Много лекари съветват да не се допуска гледане на бебе с котка, вие ще се съобразите ли с това?

Луиза: Ще си гледаме бебето и котката заедно. Не мога да кажа, че имаме някакви страхове или опасения от общото им отглеждане. Това, което взехме като мярка, бе да си купим климатик, който неутрализира алергените във въздуха от домашни любимци.

Мартин: Страшни глупости, но го имаме на стената вече! (Смее се.)

Луиза: Котката си е част от семейството ни, аз я имам, отпреди да имам Мартин и много преди плановете за бебе, така че би било много нечестно да я оставим някъде.

Луиза: Като бъдещ родител, на който нещата се случват сега, не са просто някакви мои разсъждения, ще ти кажа, че като ти мръдне в корема, ще си помислиш друго!

Беше ли готова за дете, много хора казват, че никога не си, докато не ти се случи?

Луиза: Да, чувствах се готова, дори от по-рано. Но не е било решение, взето предвид възраст, опитност или други обстоятелства. Не съм поглеждала часовника, казвайки си: готова съм, хайде! Просто го усетих. От момента, в който разбрах, че съм бременна не съм изпитвала каквито и да е съмнения – дали ще се справя, дали ще съм добра майка. Усещането да чакаш бебе е много особено в положителен смисъл. Пожелавам ти да го изпиташ някой ден!

„Увеселително влакче на емоциите, през които минават 2 жени, търсейки себе си, свободата си и разбирането за живота“, това е анотацията, която Мартин и Луиза съставиха специално за хората, които още не са гледали „Диви и щастливи“. „Не се ограничаваме до жанрове. Искаме да правим хубави филми, които да останат. Които да имат значение“, каза още нежната половинка в семейство Макариеви.