Когато за последен път разговаряхме с актрисата Лидия Инджова - през 2015 г., тя току-що бе “пренесла” живота си в Белгия, все още учеше френски и се опитваше да разбере как функционира тамошната система по отношение на актьорите.

Четири години по-късно тя вече се е снимала в един успешен сериал по един от най-четените норвежки романи - “Occupied”, в няколко европейски филми като един от тях - късометражният “Зов за помощ” - дори попадна в краткия списък на Оскарите, завършила е продуцентство и вече се завърна на българския екран не с един, а с два телевизионни сериала - “Дяволското гърло” и “Денят на бащата”.

Луничките й са си все още на мястото, особеният микс от крехкост и коравост - също. Както и онова леко момчешки-хлапашко-вироглаво излъчване. Към всичко изброено по-горе обаче сега Лидия е прибавила и рафинирана женственост, нежност и нещо, което тя определя като смирение, а ние - като порастване. При това - порастване по любов. 

Лидия Инджова - в EVA през юли!