Заснемането на пълнометражен игрален филм при екстремни минусови температури в най-отдалечената северна част на Северното полукълбо и в продължение на два месеца неминуемо се превръща в незабравимо приключение и ярък спомен завинаги за целия снимачен екип. Представяме ви разказ за това вълнуващо предизвикателство в разговор с част от екипа на филма „Ага“ – филма на режисьора Милко Лазаров (в кината в момента), чийто сюжет ни пренася в ледената прегръдка на далечна Якутия. Калоян Божилов е оператор на филма, а Емилиян Атанасов е асистент оператор.

Kак се стига до Якутия и с какво може да се сблъска човек по пътя?

Калоян Божилов: Република Саха (Якутия) е разположена в североизточната част на Сибир и е най-големият регион в състава на Руската федерация. Най-лесният начин да се стигне дотам е със самолет от Москва. Полетът е седем часа. Може да се вземе и влак, но пътуването отнема седем дни. Първият досег с Якутия е магичен, особено ако попаднеш там през зимата. Въпреки всички красоти на тази страна и магията на мястото, които предстои да се видят, човек на първо място трябва да е добре подготвен физически и психически, ако е решил да пътува в тази посока на света.

Емилиян Атанасов: Пътят до Якутия и престоят ми там бяха истинско приключение. От София се стига с два полета. София – Москва, Москва – Якутск. Вторият беше с продължителност седем часа. Освен това часовата разлика Москва – Якутск е 7 часа. За мен това не беше проблем, понеже самолетите ми действат като приспивателно и в общи линии проспивам всички полети.

Как ви посрещнаха местните хора?

К.Б : Бяхме посрещнати много сърдечно. Територията на Якутия е огромна. Осмата най-голяма страна в света е. В същото време на нея живеят по-малко от 1 милион души. Въпреки суровите условия на живот местните са много топли хора. Някак си по-обикновени, по-естествени, по-първични. Предполагам, че това се дължи на скромния начин на живот, който водят. Най-важните неща за тях са семейството, топлината през зимата и прехраната. Не се вълнуват от това каква марка дрехи носят или каква кола карат. Там създадохме приятелства, които ще останат за цял живот. Дори и сега, една година след снимките на „Ага“, се чуваме с местния екип.

Е.А.: На летището ни чакаше кола. Шофьорът не говореше английски, а ние не говорехме добре руски. Спомням си, че се здрависахме и толкова. През целия път не каза и дума, но не спираше да се усмихва. Честно казано, тогава не обърнах внимание на поведението му, защото бях изцяло погълнат от гледката около мен. Впоследствие намерихме начин да общуваме и дори да се шегуваме. Якутите са земни, първични и в голяма степен непредсказуеми. Винаги могат да те изненадат.

Успяхте ли да се запознаете с местните традиции?

К.Б.: Успяхме! Имахме местен шаман, жена, която направи ритуал за прогонване на демоните от екипа, преди да започнем снимки. Беше много вълнуващо. Шаманите заемат ключово място в живота на якутските народи. Това са племенните обредни майстори и изпълняват ролята на свещеници, лечители, мистици. По време на церемония шаманът изпада в транс и така пътува до божествата.
Местните вярват, че всяко нещо (река, гора, път и т.н.) има своята душа и в знак на благодарност правят малки питки, за да нахранят реката или пътя, които използват. Ние също нахранихме река Лена, за да й се отблагодарим за това, че ще снимаме върху нея.
Почти всеки уикенд имаше някакво събитие в Якутск. Част от екипа успяха да присъстват и на празника на града, нещо като нашите събори.

Е.А.: Якутите са много вярващи хора. Имаше организирана церемония за началото на снимките, на която шаман отправи молитва към духовете да бъдат с нас. Да имаме благоприятно време за снимки и да сме здрави. Аз не гледам много сериозно на тези неща, но като се замисля, нямаше сериозно боледуващи за тези два месеца и времето определено беше с нас с дребни изключения.

Снимките на „Ага“ съвпаднаха и с годишния фестивал на елените. Еленовъди от цялата република пристигат на този фестивал, за да се състезават с еленски впрягове. Победителят от надпреварите си тръгна с награда – чисто нова уазка.

Въпрос на оцеляване или начин на живот е да израснеш при тези климатични условия?
К.Б.: От моя гледна точка бе въпрос на оцеляване. Но след два месеца престой там започнах да разбирам живота в Якутия. Успях да се докосна до щастието на местните от факта, че са родени точно на това място. То е като да живееш в малко изолирано село, в което, като се разхождаш по мегдана, всички те познават, с всеки можеш да си кажеш нещо и винаги има към кого да се обърнеш за помощ, ако си в нужда. Това, че животът там е труден, кара хората да се обединяват. При нас все повече виждам липсата на тази обединеност и това ме натъжава.

Е.А.: Според мен за якутите това е начин на живот. Разхождайки се из града сред хората, се замислях над този въпрос и да ви кажа, не съм усетил да оцеляват. Майки бутат бебешки колички не на гуми, а на шейни, деца играят в снега, младежи карат кънки по реката. Някак студът остава на заден план.