Lederhosen

Един разказ на Харуки Мураками, който обяснява по гениален начин онова, която не подлежи на обяснение. Женската природа.

12 January 2019


Родителите й били относително близки. Не се карали по цели нощи, баща й не изхвърчал гневно от къщи, не се случвало да не се прибира с дни. Поне още не, макар да се спречквали често заради забежките му с други жени.
– Не беше лош човек, работеше много, но гонеше фустите – открито призна гостенката.
Говореше за баща си, все едно не й беше роднина. За секунда дори ми се стори, че баща й е починал. Но не, научих, че е жив и здрав.
– Баща ми беше в напреднала възраст и проблемите вече бяха зад гърба им. Двамата се разбираха добре.
Все пак не минало без премеждие. Майка й удължила десетдневния си престой в Германия до почти месец и половина, без почти да поддържа връзка с Токио, а когато накрая се върнала в Япония, се настанила при друга своя сестра в Осака. Повече не се прибрала у дома.
Нито тя, дъщерята, нито баща й проумявали какво се случва. И преди имали брачни проблеми и майка й винаги проявявала по-голямо търпение – всъщност била толкова неотклонно търпелива, че понякога гостенката ми се чудела дали майка й просто не е напълно лишена от въображение. За нея семейството неизменно било на първо място, а самата тя била самоотвержено посветена на дъщеря си. Затова дъщерята не проумявала защо майка й не се върнала и дори не направила опит да й се обади. Звънели в къщата на лелята в Осака, и то неведнъж, но не успявали да я убедят да вземе слушалката, още по-малко да обясни какво смята да предприеме.
В средата на септември, два месеца след завръщането си в Япония, майка й оповестила намеренията си. Един ден най-неочаквано се обадила вкъщи и казала на съпруга си:
– Ще получиш нужните документи за развод. Моля те да ги подпишеш и да ми ги изпратиш обратно.
Съпругът й я помолил за обяснение, попитал каква е причината.
– Изгубих любовта си към теб – по всякакъв начин, под всякаква форма.
Нима?, учудил се съпругът. Нямало ли шанс да го обсъдят?
– Съжалявам, няма абсолютно никакъв шанс.
Преговорите по телефона се проточили през следващите два-три месеца, но майка й не отстъпила ни на йота, затова накрая бащата се съгласил на развод. Не бил в положение да насилва нещата, като се има предвид какви ги бил вършил преди, пък и винаги бил склонен да отстъпва.
– Всичко това беше огромен шок за мен – каза ми гостенката. – Не само разводът. Много пъти си бях представяла как родителите ми се разделят и вече бях подготвена психически. Ако просто се бяха развели без всички тези смехории, нямаше да се разстроя толкова. Проблемът не беше, че мама зарязва татко, тя зарязваше и мен. А от това ме болеше.
Кимам.
– Дотогава винаги бях заставала на страната на мама, тя също винаги ме подкрепяше. А ето че сега заедно с татко мама зарязваше и мен, все едно съм смет, и без едничка дума за обяснение. Толкова ме нарани, че дълго не можех да й простя. Написах й един бог знае колко писма с молба за някаква яснота, но тя не отговори на нито един мой въпрос, нито веднъж не пожела да се срещнем.
Видяла майка си чак три години по-късно. И то на погребението на роднина, представете си. Дъщерята вече живеела самостоятелно – изнесла се още като студентка второкурсничка, когато родителите й се развели – и след дипломирането си преподавала електрически орган. А междувременно майка й станала учителка по английски език в подготвително училище.

« предишна страница следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР