Lederhosen

Един разказ на Харуки Мураками, който обяснява по гениален начин онова, която не подлежи на обяснение. Женската природа.

12 January 2019

Разказ от харуки мураками, от сборника „Изчезването на слона“, издателство Colibri, 2018

– Майка ми заряза баща ми заради един панталон – спомена веднъж приятелка на жена ми.
Не се сдържах и попитах:
– Заради панталон ли?
– Знам, че звучи странно. Историята си е странна – призна тя.
Едра жена, ръстът и структурата й бяха почти като моите. Преподаваше електрически орган, но повечето си свободно време посвещаваше на плуване, ски и тенис, затова беше стегната и винаги с тен. Може да се каже, че беше запалена по спорта.
В свободните си дни правеше сутрешен крос, преди да се отправи към кварталния басейн, за да поплува, после в два или три следобед играеше тенис, а след него – аеробика. И аз обичах спорта, но изобщо не бях в нейната категория.
Не искам да кажа, че беше агресивна или маниакална. Тъкмо обратното, всъщност беше доста сдържана, никога не би й хрумнало да подложи някого на емоционален натиск. Просто беше целеустремена, а тялото й – най-вероятно и духът, свързан с тялото – копнееше за енергично действие, неумолимо като комета.

Донякъде може би това беше причината все още да не е омъжена. О, имала беше любовни връзки – жената бе възедричка, но красива, получавала беше предложения за брак, дори се бе съгласявала да направи крачката. Неизбежно обаче, стигнеше ли се до сватбата, възникваше някакъв проблем и всичко се разпадаше.
– Няма късмет – отбелязваше жена ми.
– Май да – съгласявах се състрадателно.
Не бях напълно съгласен с жена си по този въпрос. Вярно е, че късметът отчасти управлява човешкия живот и хвърля разпокъсана сянка върху територията на съществуването ни, но има ли желание – дори много по-слабо от волята да преплуваш трийсет дължини или да пробягаш двайсет километра, – има и начин да превъзмогнем повечето проблеми с помощта на наличните опори. Не, онази жена просто никога не бе искала да се омъжи, вече го разбирам.
Бракът просто не попадаше в обсега на нейната комета, поне не изцяло. Затова тя продължаваше да обучава хора да свирят на електрически орган, посвещаваше всяка свободна минута на спорта и ту се влюбваше, ту разлюбваше нещастно.
В един дъждовен неделен следобед тя пристигна два часа по-рано, докато съпругата ми все още беше на пазар.
– Извинявай. Днес не ходих на тенис и се видях с два свободни часа. Ужасно ми доскуча сама у дома, затова си помислих, че... Нали не прекъсвам нищо?
Ни най-малко, уверих я. Не бях в настроение за работа, просто се размотавах с котката в скута и гледах видео. Поканих я да влезе, отидох в кухнята и направих кафе. Две чаши, за да изгледаме последните двайсет минути от „Челюсти“. Разбира се, и двамата бяхме гледали филма – сигурно неведнъж, – така че не бяхме залепени за екрана, просто зяпахме.
Видяхме „Край“, финалните надписи, а от жена ми нямаше и следа. Затова започнахме да си бъбрим. За акули, за морето, за плуване... съпругата ми още не се прибираше. Продължихме да си говорим. Жената ми допадаше, но след като прекарахме така един час, стана повече от очевидно, че нямаме много общо. С една дума, беше приятелка на съпругата ми, не моя.
И понеже нямаше какво друго да правим, вече се канех да пъхна касета с още един филм, когато тя неочаквано започна да ми разказва за развода на родителите си. Не проумявах в каква връзка – поне според мен нямаше връзка между плуването и раздялата на техните, но тя сигурно виждаше някаква.
– Всъщност не бяха точно къси панталони – поясни гостенката. – Бяха lederhosen.
– Говориш за онези кожени панталони на германските планинци? С презрамките?
– Точно така. Татко й поръча да му донесе чифт кожени панталони като сувенир. Той е доста висок мъж за своето поколение. Сигурно щеше да изглежда добре с панталоните и може би точно затова ги поиска. Обаче представяш ли си японец, издокаран с баварски кожени панталонки? Е, всякакви ги има.
Още не проумявах историята. Наложи се да попитам какви са били причините за молбата на баща й за въпросните кожени панталонки и към кого точно е била отправена.
– О, извинявай, винаги разказвам объркано. Прекъсвай ме, когато нещо не ти е ясно – каза тя.
– Добре, съгласен.
– Сестрата на майка ми живееше в Германия и покани мама на гости. Открай време се канеше да отиде. Разбира се, майка ми не знаеше немски, никога не беше ходила в чужбина, но нали беше учителка по английски, в главата й отдавна се въртеше мухата да пътува. От години не беше виждала леля.
Затова мама попита татко: „Какво ще кажеш двамата да заминем в Германия за десет дни?“ Работата на татко не позволяваше, затова мама замина сама.
– Допускам, че тогава баща ти е поискал кожените панталони.
– Именно. Мама го попита какъв подарък иска и татко отговори: кожени панталони.
– Дотук добре.

следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР