Разкажи ни за този човек. Знам, че живее в Америка.

Живее в Ню Йорк. Финансист е. И диджей. С проекта си „Соул фикшън“, в който е със свой приятел, имат участия и в Ню Йорк, и в България почти всеки месец. Обожава всякакъв вид електронна музика – фънк, хаус, диско, техно, латино, джаз хаус... Всъщност аз първо се влюбих в музиката, която пуска. Бях на едно негово парти тук, в София, на което не спрях да танцувам 5 часа! Хареса ми неговата сетивност. Да усетиш настроението на хората, да го задържиш, да го развиеш – това си е изкуство. Чак четири-пет месеца по-късно го опознах и като мъж и се случиха нещата между нас.

Както ти казах, и двамата сме Скорпиони и хич не ни е скучно. Много е интересно да се караш в „огледалото“. Той е много открит. Никога не се опитва да крие емоциите си само защото е мъж. Не винаги съм с усещането, че имам гадже до себе си. Понякога го чувствам повече като приятел, друг път – като брат. Той няма в главата си този тип стереотипи – например, че жената трябва да готви, да е забавна, или че мъжът трябва да е силен, сдържан, да не показва чувствата си... Голяма грешка е да имаш очаквания за човека до себе си. Нещата никога не стават точно както ти искаш. Аз лично винаги съм държала само на едно – мъжът да е искрен.

Не е ли трудна тази ваша презокеанска връзка?

Всеки си гони мечтите. Всеки си има своя живот, макар че никой не е с друг, това е пълен абсурд при двама Скорпиони. Към настоящия момент смятам, че е късмет да не съм в „застояла“ връзка, в която сме заедно всеки ден. И двамата сме зрели хора, и двамата сме преживели кофти неща. Просто още в самото начало на връзката ни трябваше да направим избор – заедно ли сме или не сме. Решихме, че сме заедно, и затова сега не се оплакваме. Пък и той често си идва, или се срещаме някъде по света.

Твоите правила за поддържане на връзка от разстояние?

Търпение. Взаимни компромиси – за благото на другия, но и да внимаваш да не загубиш себе си. Искреност. Това е най-важното. Да не става така, че от премълчаване на нещо да нараниш другия, който е на... другия край на света. Когато човекът не е до теб, имаш само това – искреността помежду ви. И е важно да сте приятели. Защото когато не сте заедно, не можете да изразявате любовните си отношения физически, нито духовно. Казваш му: липсваш ми, обичам те, целувам те. Но той не може да почувства целувките ти, любовта ти. Затова е важно да сте първо приятели.

Пораснала си, Лорина.

Много бързо при това – за година и нещо. С татко си отиде и последното звено, което ме свързваше с миналото ми. Разбрах, че вече наистина няма кой да ме спаси. Няма кой да ми каже с кого да съм, какво да правя, кой ангажимент да поема и кой – не. Трябва сама да решавам, сама да си поемам отговорностите. И точно тогава срещнах Георги. И точно тогава ми се случи „Скъпи наследници“. Някак ми се изясни какво искам да правя в живота си. Чувствам се много по-сигурна в себе си. От друга страна, понякога просто ми писва да съм сигурна в себе си, да съм силна. И си казвам: Не искам повече! Искам някой да дойде с една банкова сметка от 5 милиона и да ми реши проблемите и да си оправя живота (смях). Обаче...

Би ли отишла да живееш на село като героинята си в „Скъпи наследници“?

Не. На този етап от живота си поне. Бих си купила обаче къща в някое родопско село. Аз съм морско чедо, родена съм във Варна, но много ми харесват планината, тишината, чистият въздух, природата. Четох коментарите за това, че българското село е представено много лъскаво в сериала. Това беше концепцията на продуцентите и художниците – интериорът да е цветен, средиземноморски... Тези къщи, в които снимахме, се намират до Киноцентъра в Бояна, където е изградено истинско село с реални постройки, специално за продукцията. Идеята е да покажем хора, които живеят в модерно българско село, защо не. Това все пак е сериал, не е документален филм.

Лорина, гледах едно телевизионно предаване, в което баба ти каза, че много обичаш да танцуваш. После Орлин Павлов, с когото сте годеници в сериала, каза същото.

Наистина много обичам да танцувам. А с Орлин няма как да не танцуваш. Много трудно можеш да избягаш от хватката му. Той е супердобър танцьор! Страхотна пластична култура има! И е много сигурен като партньор. Знаеш, че той си е мъжът в двойката, и не се чудиш кой ще води. Нямам обаче много време за танци. Само на партитата на Жоро евентуално.

Харесва ли ти мъжът да е водещият? Оставяш ли се в ръцете на Георги и той да взима решенията?

Да, къде и какво да вечеряме например (смях)... Виж, на мен ми писва да съм силна и самостоятелна най-много за около 2 часа на ден, после отново си ми харесва. Моята работа изисква самостоятелност. Трябва аз да търся, аз да се „бутам“, няма кой да го направи вместо мен. Не искам обаче щатна работа. Нямам време да съм на щат. Искам да съм свободна за всичко, което ме вълнува – за музиката, за дуета ни с Росен, с когото скоро ще влезем в студио, за да запишем саундтрака към един документален филм, за групата ни, в която вече имаме пианист и саксофонист и всички заедно опитваме да придадем ново звучене на парчетата, които правим. За киното, телевизията, театъра, за пътешествията, за любовта. Винаги съм искала така да е – да правя всичко едновременно. Сега ми се случва и най-хубавото е това, което ти казах в началото – че го правя заради щастието си, не заради болката си.