Италиански митничар го обърква с Мане заради близостта на имената и после се извинява „Ооо, скузи“. Различни са историите – и чисто художнически, и бохемски, и любовни, и семейни, пътешественически, а явно и митничарски, разказани в своеобразната биография на живеещия в Париж художник Никола Манев. Богато илюстрирана с картини и снимки от различни периоди, тя се чете и гледа с удоволствие.

Книгата е истински урок по живот, даден ни от древен сатир, по една случайност оказал се в ателие на левия бряг на Сена. В самата външност на Никола Манев има нещо дионисиевско, непокорно, дяволито, такава е и философията му за живота. Той е човек, който може да възкликне привидно сериозно „Имам добра новина. Остарях“ и да продължи да живее и твори с хъса на непълнолетен. Единственият закон, който признавам, е на сърцето, ще каже Никола Манев, чийто буен балкански нрав пари и сгрява едновременно и който искрено адмирира големите бръмбари, минаващи през законите, направени да ловят дребните мушички. Елена Кръстева е нарисувала чудесен портрет от думи на човека, който може и сиренце да яде, може и хайвер, защото да живееш от трите си пръста, с които държиш четката, не осигурява финансов рай, но се доближава по кеф до рая.