Най-незначително в интервюто е признанието на Даяна, че е имала връзка с Джеймс Хюит. Драматично и емоционално тя повтаря обвиненията си, според които Камила е виновна за изневярата на Чарлс, която я „опустошила“. „В този брак бяхме трима, затова беше малко тясно за всички ни“, заявява Даяна, прибавяйки нова незабравима фраза в списъка на описанията за неуспешния брак на Уелския принц.

Това, което се отразява още по-зле на Чарлс, са съмненията в пригодността му да бъде крал, изказани от Даяна с тон на благородно съчувствие. Той бил привикнал към изискванията на ролята си на престолонаследник, която предвижда и известна свобода, но ролята на крал, казва Даяна, „поставя по-високи изисквания.“ Тя заявява, че двамата били разговаряли на тази тема, и че според нея ролята на монарх би била „задушаваща“ за Чарлс.

В отговор на въпроса дали би предпочела принц Уилям да наследи престола вместо Чарлс, Даяна демонстрира загриженост. „Желанието ми е съпругът ми да намери душевен покой“, казва тя, „а от това следват други неща.“ Тя твърди, че не проявява интерес към това да бъде кралица на Британия. Предпочитала да бъде „кралица в сърцата на хората.“

Актът на отмъщението ѝ е шокиращ с тона и по естеството си и излиза далеч извън границите на приемливо поведение за един член на кралското семейство. Освен че прави оскърбителни коментари по адрес на Чарлс с твърдението, че не е годен да наследи престола, тя застрашава устоите на една хилядолетна институция, каквато е британската монархия. Джефсън, както и прессекретарят ѝ Джефри Крауфорд нямат друг избор, освен да подадат оставките си.

Уилям гледа предаването в кабинета на Андрю Гейли. Директорът е настоял Даяна да дойде в Итън преди предаването и да обясни на сина си какво да очаква. Тя отива там с нежелание и отделя пет минути, за да му обещае, че интервюто ще го накара „да се гордее“. В действителност обаче става обратното, Уилям реагира с „гняв и отказ да повярва на чутото“, според биографията на младия принц, чийто автор е Пени Джунър.

След като се консултира със съветниците си, кралицата реагира незабавно. На 18 декември тя изпраща писма до Чарлс и Даяна, настоявайки те да се разведат възможно най-скоро. Писмото до Даяна е писано на ръка, учтиво, но категорично, подписано „С обич, мама.“ На следващия ден Чарлс пише на Даяна, за да иска развод. Също като майка си и той коментира „тъжното и заплетено положение на нещата.“

Преговорите около развода им текат през първата половина на 1996, докато накрая условията на споразумението биват оповестени на 12 юли. Ще продължат да си поделят грижите по отглеждането на Уилям и Хари, а тя ще получи сумата от 28 милиона долара наведнъж, взети почти изцяло от личния тръст на кралицата, управляващ постъпленията от херцогство Ланкастър. По закон Чарлс няма право да разпродава притежанията на херцогство Корнуол, оценявани по онова време на 150 милиона долара.

Принцът поема ангажимента да изплаща по 600 000 долара годишно на Даяна за делови разходи и тя ще продължи да живее в двореца „Кенсингтън“. Ще запази някои привилегии, като например право на ползване на кралския самолет и парадните апартаменти на двореца „Сейнт Джеймс“, когато приема официални гости. Въпреки че „и занапред ще бъде считана за член на кралското семейство, титлата ѝ вече няма да бъде „Нейно Кралско Височество.“ Ще бъде наричана „Даяна, принцеса на Уелс.“