В началото на 2011-а една от най-големите световни агенции за статистически проучвания – GMI, анкетира 8300 европейци от 17 страни за степента на проява на нежност и доброта в живота им. Оказа се, че като най-нежни се самоопределят унгарците, а като най-малко – чехите. И някъде по средата, на 9-о място, е България. Всеки втори българин смята, че стресът (според проучването се оказваме най-стресираната нация в Европа) е причина да не споделя достатъчно нежни моменти със семейството и приятелите си. А над половината анкетирани наши сънародници вярват, че страната ни би била по-добро място за живеене, ако проявяваме повече доброта един към друг. Подкрепяйки това твърдение, три Еви, познати на читателите ни - Нежна върба, Рачешко рулце и Пияна вишна, споделят своята гледна точка.

Нежна върба за закусването бос
Ако можех да снимам нежността в живота ми, албумът може би щеше да изглежда така:
Малка съм. Много рано сутрин баща ми внимателно повтаря името ми, за да ме събуди за детска градина. Още рошава се правя, че отивам към банята. И хоп - завивам към спалнята на нашите, мушвам се при майка ми и се гушвам в нея, докато спи. Колко много обичах това!

На морето двете носим рокли на цветя, дълги до петите, с голи рамене. Обещали сме си, че когато порасна, пак ще се обличаме еднакво и ще бъдем приятелки - малката и голямата.

В септемврийска сутрин излизам по-рано за училище. Ще си купувам кецове. С лека досада, както им се получава на тийнейджърките, казвам чао и махвам с ръка като в песен на ABBA. Мама ме целува нежно, а вечерта виждам само чантата й и телеграма от “Пирогов”. И вкъщи става тихо.

Най-добрата ми приятелка ме прегръща нежно, кани ме у тях, пуска Queen и семейството й става все едно мое за известно време – с топлината, смеха, уюта в дома им и това, че са заедно.

А вкъщи сиамката ми, влюбена до уши в баща ми, промяуква притеснено, когато той изпъшква насън. Работи много, мълчи и заспива рано. Аз правя кекс и му го оставям на кухненската маса със стихотворение.

Междувременно някой, някои се опитват да ми бъдат гаджета. Аз също опитвам да прескоча границата на общуване, след която можеш да бъдеш спокойно себе си, да приемеш другия какъвто е и да го обичаш за това. Нежността е цвете, убеждавам се. Трябва да го посадиш и да се грижиш за него всеки ден.

Въпреки че спя, допирам нежно глава до бузата на някой, който ме е вдъхновявал и е развихрял неприличните ми сънища. Правя го, докато целува извивката на шията между ухото и рамото ми. После закусва бос.

Истински си спомням нежността, когато ми повтаря тихо тази дума, докато танцуваме една нощ на фона на песен на Марк Нопфлър. Не смея да обичам този някой, защото всички, които съм обичала много, си тръгват внезапно.

Така прави и той. Тогава разбирам, че животът се случва тук и сега и има моменти, които не можеш да върнеш. И колко е важно с какво ще ги изпълниш.

Нежност е, когато една от най-добрите ми приятелки кърми бебенцето си, родено на рождения ми ден. Нежен е и моментът, в който осеммесечната ми кръщелница по време на кръщенето си в църквата свива устнички и прави бръм с тях, за да развесели близките си. Колко е малка, а вече се грижи за усмивките на другите!

А аз се питам къде се учи нежността? Може би първо вкъщи? Ако родителите нямат време за това? Или не знаят как да преподават? Дали човек ще разбере какво е в училище или на улицата или от медиите?
Разглеждайки албума с моменти на нежност в живота ми, си давам сметка, че тя се оказва най-голямата сила. Да я откриваш, да я носиш в себе си, да я подхранваш, да я вливаш в това, което правиш, да я излъчваш, каквото и да те заобикаля. Ние не само избираме реалността и посягаме към това, с което да напълним своята. Ние я градим, както смисъла на обществото и времето, в което живеем. Всеки избор е стъпка в лабиринта, водещ към бъдещето. Даже думите, които казваме, мислите, които допускаме в главите си, са от значение. Привличаме да ни се случва това, което носим дълбоко в сърцата си. Прекрасно би било то да е нежност.

Рачешко рулце се оплита в паяжина
Обикновено пазим нежността си за близките, както и нервните изблици, скъпите подаръци и разрошените коси сутрин. В крайна сметка не се очаква да сме нежни с непознатите по улицата. Сигурно затова помня една случка. Случайна случка на улицата. Тази специално беше с голяма локва по средата, тротоарите от двете страни бяха заети от коли и аз някак си трябваше да прескоча локвата. Можех да използвам засилка, лост или други лекоатлетически техники. Точно обмислях коя е най-добрата и видях как локвата отразява една протегната ръка. Беше мъж, наглед съвсем обикновен, който ми помогна да прескоча водата. И ми се усмихна след това.
Бог да те благослови, човеко, защото това беше неочаквано нежно, дори два пъти по-нежно, дошло от някого, когото не познавам.
Понякога можеш да получиш нежност и от мъжа си и това също го помниш. Една от малкото нежности от моя мъж беше заради мусаката. В началото на общия ни и без съмнение щастлив път се опитах да сготвя първата мусака в живота си. Толкова я оплетох, че се разревах. И тогава моят чисто нов мъж ме заведе на ресторант. Нежно, нали!
За да съм ясна – в моята лична класация за нежност не могат да попаднат действия като: „...и той напълни джакузито, сипа ароматни соли в него, наля вьов клико в чашите и я пренесе на ръце до банята.“ Честно, това ми се вижда толкова рекламно. Това е саморекламата на мъж, който е гледал 2-3 романтични комедии и е видял, че така нещата ще му се получат. Както казваше учителката ми по литература в гимназията: „Липсва ти самостоятелно мислене.“ Та според мен на такива мъже им липсва самостоятелно мислене и каквато и нежност от тях ще ми е подозрителна за баналност. Не че имам рецепта каква точно да е нежността, но ако обичат, да измислят нещо друго.
Номер 1 в моята лична класация за нежност е история, която наскоро ми разказа една приятелка. С мъжа, който сега й е мъж пред властите на Република България, са пресни гаджета. Когато се събудих до него една сутрин, каза приятелката ми, видях, че от моя кръст излиза една дълга сребърна нишка. И стига до неговия кръст. Не си го измислям и никога по-късно не го видях.
Тогава си помислих, че бих искала да съм паяк посредата на паяжина, изплетена от дългите сребърни нишки на нежността. Никога не съм изпитвала недостиг на секс, и то не защото съм най-сексуално активната личност на света. Но недостигът на нежност ме убива. „Обичай ме нежно, обичай ме за дълго, допусни ме до сърцето си, защото там ми е мястото“, пее Елвис. И е ужасно прав да иска точно това от живота.


Пияна вишна среща извънземни
В едно мрачно и никакво кино през 1983-а аз седях, обляна в сълзи, и гледах как И Ти от филма на Спилбърг протяга предългия си фосфоресциращ пръст към малкия Елиът и казва „Е.T. go home” или нещо подобно, а наблизо го чака летящата чиния, за да го отведе сред звездите.
Тогава за първи път разбрах какво е да изпитваш нежност. Как те връхлита, как те разплаква и колко си безпомощен пред нея. Дори пред любовта не си толкова безпомощен. Не се шегувам, въобще не се шегувам. Бях готова да зарежа всичко и да тръгна и аз с И Ти, извънземното - първия обект на моята нежност. Не съм съвсем сигурна дали всъщност не го направих и дали това не предопредели всичко.

Години по-късно лежа в една мрачна и никаква болнична стая, гледам слънцето навън и чакам. Миналата вечер ми е като в сън. Спомням си само как след тричасови мъки и болки от мен извадиха едно мъничко, много мъничко бебче и го сложиха на корема ми, а после ми го взеха – защото е мъничко, много мъничко. Коремът ми обаче помни и никога няма да забрави допира на горещото телце, тук-там покрито с нещо като първичната кал. И това ако не е извънземно! Сега майката до мен кърми своето момченце, а аз чакам. Изведнъж вратата се отваря и ми носят дъщеря ми. Прозрачна, цялата все още в мъхчета, облечена в пижамка, която очевидно й е голяма. Мека, нежна, неописуема, незабравима моя. Все още прилича на извънземно, току-що кацнало отнякъде, личи й, че дълго време е прекарала във водата.

Няколко години по-късно в един мрачен и никакъв есенен следобед бях готова да дам половин царство, за да продължавам да лежа в леглото, в което лежах, точно с този мъж („на сърцето ми, на живота ми“ – казвах си тогава) и мигът да се разтегне до свършека на света. Както става обикновено, мигът свърши, мъжът свърши и всичко свърши. Обаче каква концентрация на нежност имаше тогава! Още я усещам и винаги ще я усещам. До свършека на света, със сигурност. Защото знам колко трудно падат черупките, броните, покривалата, грубата кожа. Колко дълго падат. Поне при нас беше така. Може би тогава за пръв и последен (е, поне засега) път видях някой мъж наистина гол. Беше толкова гол пред мен за онзи един миг, че от очите му ме погледна онова извънземно, което е бил, когато се е родил, а после старателно и бавно е бил маскиран като възрастен – от кого ли не и от какво ли не. Както се е случило и с всички нас впрочем.

Имам и други срещи с извънземни, но тези трите по някакъв начин промениха живота ми.
Нежността е сила, особена форма на осъзнаване, на проникване зад видимото, на мъдрост дори. И тя не идва от теб или от някой друг, просто си идва, пада от небето. Не се случва толкова често. Затова с Нежна върба и Рачешко рулце решихме да пишем за нежността. Защото и трите сме наясно, че е рядкост, че е важна, че ни променя и че не можем без нея.