Направете ме красива, мадам Д’Ора

Росица Михова 12 November 2018

Понякога случайността се смее и хвърля заровете си така, че събитията се подреждат в най-причудливи комбинации. Точно когато всички в България станахме експерти по право и коментирахме дали Истанбулската конвенция ще претопи женското и мъжкото у нас, във Виена бе открита изложба, в която сексапилът и джендърът дефилираха пред обективите. 

Музеят „Леополд“ (Leopold Museum) отвори врати за богата ретроспективна изложба на фотографката Дора Калмус. Експозицията, озаглавена „Направете ме красива, мадам Д’Ора“, представя работата й в продължение на половин век – от 1907 г. до 1957 г. През почти всички тези години Дора Калмус снима богатите, красивите и известните – тези, за които хората шушукат и които в очите на обществото са еталон за женственост, мъжественост и успех. Първият художник, застанал пред камерата й, е Густав Климт, последният – Пабло Пикасо. Мадам Д’Ора (както тя нарича ателието си) прави портретни снимки на наследника на австрийския трон и на последния император на Виетнам.

Работи като моден фотограф за Коко Шанел, Кристобал Баленсиага и американското издание на Vogue. Аристократи, актриси и модни дизайнери търсят услугите й заради невероятната й интуиция да комбинира и подрежда дрехи и аксесоари. Особено ценено е умението й да използва светлината в студиото по начин, който да ретушира бръчките, да омекотява овалите и да прави всеки, застанал пред обектива й, далеч по-привлекателен, отколкото той се вижда в огледалото.

По време на Втората световна война животът на Дора Калмус преминава през драматичен обрат и тя започва да снима безименни бедни, болни и безпомощни хора. Независимо от това, в историята на фотографията нейното име се свързва най-вече с портретите й на европейския елит от първата половина на ХХ век – на „красивите и прокълнатите“.

Дора Филипин Калмус се ражда през 1881 г. във Виена в семейство на евреин адвокат. Още съвсем млада проявява интерес към фотографията и решава, че камерата ще е нейна съдба. Противно на обществените представи за това, с какво трябва да се занимава една дама, г-ца Калмус е първата жена във Виена, която през 1907 г. отваря собствено професионално фотографско студио. Първите си поръчки получава благодарение на връзките на баща си. Много бързо обаче работата й става особено популярна благодарение на умението й да създава портрети, които постигат невъзможното – те са едновременно естествени и живи, но и изненадващо привлекателни дори за самите модели.

Фройлайн Д’Ора, както галено започва да я нарича пресата, бързо става любимка на журналисти, музиканти, артисти, банкери и на техните съпруги и дъщери. Изненадваща е славата й в аристократичните кръгове, които по правило отбягват всякакви контакти с евреи. През 1916 г. тя пътува до Будапеща, за да направи снимки на кралския двор, чиито членове не искат да изнасят фамилните бижута извън домовете си. По-късно фотографката си спомня как около вратовете им висели по десет реда перли, а кожените им наметки били прикрепени върху раменете с помощта на гигантски диаманти и рубини. Брошки, тиари, гривни и колиета искрели на слънчевата светлина като „неонови надписи покрай френски булеварди“.

следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР