За повечето ми приятели жена ми е жена-мечта. Не сме женени, но живеем заедно от около година и половина и принципно смятаме да продължаваме, поне аз. Не е невиждана красавица, но е много привлекатена – има много красиви зелени очи, страхотна усмивка, секси е (при това не само като я гледаш, каквито жени има, но и в секса си е секси), с готино тяло, чувство за хумор, обича гости, готви невероятно, можеш да си обсъждаш с нея всичко, знае как да се облича за различни случаи и някак се чувствам много добре с нея – аз съм по-мълчалив, тя може да говори на всякакви теми с всякакви хора. Когато се срещнахме тя беше приключила връзка с един мой бивш колега, който беше много влюбен в нея, обаче тя му изневери и се разделиха. Изневери му с мен. Нашата връзка започна с изневяра тоест. Гаджето й не ми беше приятел така че не чувствах угризения към него, а на нея чисто и просто не успях да устоя.

Аз съм на 29, тя – на 32. За пръв път съм с по-голяма от мен жена. Нищо че са само 3 години, ще излъжа, ако кажа, че не я усещам тази разлика, но не това ми е проблемът. Проблемът е, че никога до този момент не съм започвал връзка така спонтанно, без да опозная човека по-добре и да разбера повече за него. При нас просто се случи и много бързо заживяхме заедно. Работата е там, че постепенно започнах да разбирам, че тя има много по-голям опит с мъжете, отколкото аз си мислех. И със сигурност много по-голям от моя с жените. Непрекъснато наяве излизат някакви нейни бивши гаджета, с които „са се разделили, но са си останали приятели” и с които се прегръща и целува като се срещнат, и си пишат във фейсбук. Дори им се обажда за някакви неща, за които знае, че могат да й помогнат. Единият внася стари мебели от Холандия и тя му се обади за някаква ракла, дето я искаше за у дома. Другият е IT и идва у нас да ни преинсталира компютъра. Третият работи в банка и всеки път я известява за някакви по-изгодни лихвени проценти. Като някаква банда са, в която няма място за мен.

Не ми харесва и това, че тя ми споделя без никакви задръжки сексуалния си опит. В началото, когато всичко между нас беше най-вече секс тези неща ми харесваха, защото не си падам по ролята на учител на момиченца, но постепенно взе да ми се струва не много нормално да си градя житейските планове с жена, която ме води с толкова обиколки. От друга страна оценявам това, че е искрена и не се прави на света вода ненапита. Да го кажа направо – за мен е проблем, че жена ми е спала с всеки пети от близкото и по-далечното ни обкръжение и че е правила тройка например, а аз не съм. Това, че откакто е с мен не ми изневерява – нещо, в което съм сигурен – не ми е достатъчно. Непрекъснато се чувствам сравняван с предишните, с многото предишни и все имам усещането, че е с мен не защото й харесва да е с мен, а защото някое „лошо момче” от предишните я е наранил жестоко и тя е решила този път да заложи на „доброто момче”, т.е. на мен. Ролята на „доброто момче” не ми харесва. Както и това, че каквото и да й предложа да опитаме в секса, се оказва, че тя вече го е правила и аз се чувствам като пълен идиот и смотаняк. Знам, че всичко това звучи смешно сигурно и не трябва да мисля много, а да се възползвам от ситуацията, обаче за мен щеше да е по-добре, ако си беше премълчала някои неща. Дори ако ме беше излъгала. Сега всичко ми изглежда непроменимо.

Не знам какво да правя. Добре ми е много с нея, но се чувствам... догонващ. Не искам съвети, понеже знам какво може да ми кажете – че съм неуверен или трябва да бъда по-самоуверен, че след като е избрала да бъде с мен, значи еди си какво и така нататък. По-скоро аз имам един съвет  – всичко е игра, дори любовта. Не е нужно да си разкривате картите. От това губят всички, най-вече самата игра.