„Без милост“: Даян Крюгер е ангел отмъстител

Филмът на турско-немския режисьор Фатих Акин получи „Златен глобус“ за неанглоезичен филм и бе номиниран за „Златна палма“ на миналогодишния фестивал в Кан. Отново в Кан за тази си роля Даян Крюгер пък получи наградата за най-добра актриса. „Без милост“ („In The Fade“) е в избрани кина от днес.

Ирина Иванова 11 май 2018

И „Без милост“ на Фатих Акин ("Срещу стената", "Soul Kitchen"), и „Три билборда извън града“ на Мартин Макдона се появиха през 2017, макар че филмът на Акин все пак бе първи, тъй като премиерата му се състоя още на фестивала в Кан през май. „Билбордите“ на Макдона за първи път бяха показани пред публика едва през септември във Венеция. Ако сте гледали и двата филма, няма да се чудите защо ги сравнявам, а за онези, които не са, ще кажа, че те изключително си приличат по линия на главния персонаж - жена, готова да отиде и в пъкъла, ако трябва, но да отмъсти за смъртта на детето си (а във филма на Акин – и на мъжа си). При това положение за мен лично остава загадка масовият екстаз в световен мащаб, който предизвика героинята на Франсис Макдорманд в „Три билборда...“. Хората си изпочупиха клавиатурите на компютрите да пишат как за първи път в киното се появявала такава жена, която взимала нещата в свои ръце и отмъщавала. А всъщност героинята на Даян Крюгер в „Без милост“ е идентична. Още повече, че на Макдорманд (блестяща, няма спор!) някак адски й отива ролята на сурова възрастна каубойка, докато Крюгер определено не сме свикнали да я гледаме със самоделна бомба в ръка. Тоест – пътят, по който тя достига до образа е много по-дълъг и труден от този на Макдорманд и това трябва да бъде оценено. А и нейната героиня Катя е много по-небрежно изградена от драматургична гледна точка – почти без биография, без други персонажи, които допълнително да хвърлят светлина върху нея и да я доизграждат, както е в „Билбордите“ и прочие, така че е истинско чудо, че й се получава. Истината е, че Даян Крюгер е сама в този филм. Сама. Няма ги Уди Харелсън, Сам Рокуел и целият дрийм тийм на Макдона наблизо.

„Без милост“ на Фатих Акин едва ли ще остане изписан със златни букви във филмографията на своя режисьор, въпреки наградите. Причините за това са няколко, но по-важното е, че все пак филмът „полепва по теб“, някак се просмуква през кожата ти и запазваш това усещане за трагизъм, което се излъчва от всеки негов кадър – от дъжда, който почти непрестанно вали и сякаш отмива всички цветове (филмът е издържан в монохромна гама – черно, сиво, синкаво и нюансите между тях), от обляното в светлина, изпито лице на Крюгер, която е като ранено животно, а това толкова не й отива... Искам да кажа, че е наистина фантастично колко добре използва тя факта, че ролята тотално не й отива.

Героинята й Катя е омъжена за бивш затворник от кюрдски произход, който години след като е излязъл вече от затвора, е убит от бомба, оставена пред офиса му, а за нещастие точно в този момент малкият им син също е там. За миналото на Катя можем да съдим само по сенките, които някои нейни постъпки, хвърлят върху него – смелостта й да се омъжи за тип, който е в затвора, а и никак не изглежда невинна жертва на правосъдието, недовършената самурайска татуировка отстрани на тялото й, отработените движения с които си приготвя хероина като антидот срещу скръбта, за да разбере, че сега дори той е безсилен... Това е персонаж, който се „ражда“ пред очите ни, а не по баналния, схематичен начин – с добре измислена и изградена биография, подавана ни на порции в протежение на филма.

Даян Крюгер беше казала в едно интервю с отчаяна липса на скромност, че не вижда как някога някой ще се осмели да й даде роля, различна от тази на красавица. Съвършената й арийска красота (тя е бивш топмодел, работила за Лагерфелд, Диор и други богове, знаете предполагам) е наистина безмилостна, пък и времето допълнително е придало суровост на чертите й. Актрисата използва точно тази безмилостност на красотата си, без обаче да се превръща в екшън героиня. Ето го тънкият момент. Изненадваща е. Подвежда те. Не си съвсем сигурен какво можеш да очакваш от нея. Хем е изтръпнала от немислимата мъка на преживяното и не й пука, хем е объркана, защото не може да си представи, че животът й ще продължи, хем е жена, която е играла ва банк и преди и знае какво е. През цялото време се питаш кое начало в тази жена ще победи – женското или самурайското? Ще се превърне ли в камикадзе? Ще отиде ли наистина докрай? Страхотна роля! Целият филм е в нея. Тя е филмът.

Най-доброто за Даян Крюгер тепърва предстои. Гледайте "Без милост" и ще се убедите сами.

 

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР