Никой лекар не може да обясни как Сартр успява да доживее до 75 години. Начинът му на живот е кошмарен – работи всеки ден по 12-15 часа, почти до края на живота си прави и невъзможното, за да остане сексуално активен, пуши по 2 кутии цигари на ден, пие по литър алкохол – бира, вино, скоч, гълта шепа лекарства – комбинация от амфетамини, аспирин, кодеин – и обядва като крал със свински котлети, пастети, дивечови меса, полети обилно с масло, и богати сладкиши. При едно от посещенията си в Съветския съюз, когато е на 49, той приема хвърлената му от руснак ръкавица и се включва в надпиване с водка, което едва не завършва фатално. Получава сърдечен удар и 10 дни лежи в болница, но след като излиза оттам, заминава за Америка да пише сценарий, заедно с Джон Хюстън, а както е известно, Хюстън не е най-подходящата компания за човек, решил да спре алкохола. Сартр тържествено обещава на своята Кастор, че докато е далеч от нея, няма да пие сухо мартини, освен може би само едно. Или две. И никакъв скоч... Само той и Хюстън знаят какво са правили в Америка, но Сартр така и не успява да промени начина си на живот. С времето той изцяло губи зрението си и става все по-зависим от грижите на Симон. Самата Дьо Бовоар така и не овладява изкуството да остарее с достойнство, както е прието да се казва днес. Презира старостта, дразни се, страхува се и не крие чувствата, които изпитва към нея. „Един ден се поглеждаш в огледалото и виждаш лице, с което просто не се идентифицираш, а когато изгубиш доверие в тялото си, губиш доверие и в себе си“ – пише тя.

Жан-Пол Сартр си отива на 15 април 1980 г. от белодробна емболия. На погребението му се стичат 50 хиляди души. Цяла Франция е в траур. Симон не може да си представи живота без него. Заобиколена от книгите и ръкописите му, от собствените си книги и ръкописи, от всички книги на света, тя разбира със сигурност само едно: че най-голямото й постижение не са нито книгите, нито идеите, нито революциите й. Най-голямото й постижение – признава го самата тя – е тази 51-годишна връзка с човека, който вече не е до нея и заради когото тя толкова пъти се отрича от себе си.

И уверявайки се за пореден път, че ако живееш достатъчно дълго, всяка победа се превръща в поражение, Симон дьо Бовоар достига до извода, че в крайна сметка може би геният Сартр не е бил прав. Може би любовта все пак е много по-важна от свободата.

Симон умира 6 години по-късно, на същата дата и в почти същия час.