Вдъхновен от любовта на Симон, през 1949 г. Алгрен издава най-известния си роман „Мъжът със златната ръка“, който му донася голям успех и много награди и е откупен за екранизация в Холивуд. Симон на няколко пъти прекосява океана, за да бъде със своя любим, тъй като той няма пари. Кани го в Париж, поемайки всичките му разходи. Щастливи времена! Обядват в Монмартр, разхождат се като истинска влюбена двойка, купуват си сладкиши, а тя му купува и куп излишно елегантни дрехи („Купуването е дълбоко удоволствие“ – признава Симон). Злорадо триумфира с новата си любов пред очите на Сартр, като дълбоко в себе си обаче е изпълнена с тревога. Защото отлично знае, че ако живееш достатъчно дълго, ще разбереш, че един ден всяка победа се превръща в поражение. И нейното поражение не закъснява.

Алгрен преживява голям срив, разбирайки, че холивудският продуцент на филма по книгата му го е излъгал и е взел почти всичките приходи за себе си, още повече че филмът „Мъжът със златната ръка“ има сериозен успех. Симон не успява да дойде, за да го подкрепи, и той решава, че иска или всичко, или нищо. Предлага й брак, като ясно заявява, че „не“ означава край на връзката им. Симон обаче не е свикнала да й поставят условия. Затова Нелсън получава отговор, който гласи: „Не мога да изоставя Сартр. Само с мен той намира покой“. Никога повече не се срещат. Алгрен затъва все повече с алкохола и един ден е намерен в колибата си мъртъв вследствие на сърдечен удар.

Ако живееш достатъчно дълго...

Сартр и Симон пътуват много и пътешествията са част от тяхната връзка – освен че обикалят цяла Европа, пътуват до Куба (запознават се с Фидел Кастро и Че Гевара, с които ги свързват левите им убеждения), Япония, Египет, Бразилия, а през 1962 г. посещават за първи път Съветския съюз. Още на летището Сартр се влюбва, но този път жената срещу него съвсем не е „удавница“.

Лена Зонина е официален преводач от френски на чуждите делегации, а повечето от биографите на Сартр са убедени, че е била и агент на КГБ. Вдовица, с една дъщеря, страдаща от диабет, за която се грижи сама. Изключително интелигентна и образована е и въпреки че е с 15 години по-млада от него, няма нищо общо с момиченцата от „Семейството“. Следващите 5 години – между 1962 и 1967 г. – Сартр посещава СССР цели 11 пъти под най-различен претекст, често измислян от Симон по негова молба. Дори отношението му към комунизма, на който той гледа с въодушевление и сякаш през розови очила, сякаш се формира въз основа на любовта му към Зонина. Писателят й посвещава една от най-известните си книги – „Думите“, но и този път „договорът“ със Симон се оказва по-силен от моментната емоция.

Симон дьо Бовоар е на около 50, когато среща Клод Ланзман – бивш участник във френската Съпротива, писател, а по-късно и автор на забележителния документален филм „Шоа“ (1985), изследващ Холокоста. Ланзман отлично знае каква е връзката между Сартр и Кастор и затова един ден смело иска от писателя разрешение да я покани на среща. „Искам да я заведа на кино“ – казал му той. Сартр – да, този, който всеки ден сменял жените си – почервенял, а гласът му се потреперил от ревност: На кой филм? „На който и да е“ – отговорил Ланзман, без да му мигне окото. Сартр се съгласил, но за отмъщение прелъстил сестра му.

Връзката между Кастор и Клод Ланзман продължава няколко години, но този път Сартр, който обожава тройните игрички, успява да стане част от любовта им, като настоява Симон да редува вечерите си с Клод с вечери с него, да излизат тримата на вечеря и т.н. Самият Клод искрено се възхищава от Сартр и го намира за неустоим събеседник, а след смъртта на Сартр години наред ръководи основаното от философа издание „Les Temps Modernes“. Това е последната любовна история на Симон дьо Бовоар преди остаряването да вземе в прегръдките си както нея, така и Сартр.