Животът на Симон до момента на тяхната среща е неистов опит да се измъкне от нормите, налагани от собственото й консервативно семейство. Баща й е адвокат, а майка й, дъщеря на богат банкер, е възпитавана в манастир. За щастие семейството й губи почти цялото си имущество при рисковано инвестиране малко след Първата световна война. „За щастие“ – защото по този начин Симон остава без зестра и така получава възможността вместо само да се оглежда за подходяща партия за брак, да вземе живота си в собствените си ръце. Тя става едва деветата жена във Франция, завършила Сорбоната, специалност философия, след което се записва в Екол нормал, за да може да се яви на агрегация (специфичен изпит, който дава най-високата степен, позволяваща преподавателска дейност във френските обществените училища). Там именно среща грозника Жан-Пол Сартр, вече легенда сред състудентите си – велик 24-годишен прелъстител на жени, експериментирал с различни наркотици, известен със запоите и хулиганското си поведение, но и с брилянтния си ум и дълбоките познания по литература, в която област не могат да му съперничат дори и някои от учителите.

Симон, опиянена от свободата си, далеч от погледа на родителите си, се влюбва в него още през първата седмица в училището, но тъй като той дори не я поглежда, тя си хваща за гадже Рьоне – момче от „бандата на Сартр“, на което всъщност Симон дължи и прозвището си, останало й за цял живот – Кастор (от фр. castor – бобър).

Дълго време Сартр дори не й знае името. Нарича я „грозно облечената с красивите очи“. Тя обаче в продължение на почти година е влюбена лудо и отчаяно от разстояние в неописуемата му самоувереност, магнетичното му безхаберие, в свободата, която излъчва, дори в пъкления му поглед с едното почти невиждащо око. Накрая той все пак я забелязва и заповядва на Рьоне да я доведе на среща с „бандата“. Тя не спи цяла нощ от вълнение, а на самата среща се държи като истинско дърво и тогава вижда, че страшният тартор на групата изведнъж започва да се държи като клоун, да прави фокуси, да разказва вицове и дори да пее с пълно гърло само и само да я забавлява и да я накара да се отпусне. И тя още по-силно се влюбва в него. Рьоне е напълно забравен. От този момент нататък с всеки изминал ден връзката между тях става все по-силна и все по-осезаема. На самата агрегация става ясно, че борбата за първото място е именно между Сартр и малката, но очевидно корава Дьо Бовоар, като при това е свръхоспорвана. Разбира се, печели Сартр, но не толкова защото е по-добър, колкото заради факта, че е възпитаник на училището, докато Симон е само курсистка. Тя остава втора, но всички я гледат като победител, дори Сартр. По-късно тя пише в мемоарите си: „Аз бях доста интелигентна наистина, но Сартр още тогава бе просто гений“.

Договорът

Той вече гледа на нея с други очи. Състезанието помежду им още повече нахъсва страстите. До лятото остават само няколко седмици, а след това тя трябва да замине за провинцията. И двамата знаят, че през есента той влиза в армията. Затова вземат философското решение да уплътнят максимално останалите им дни заедно и се отдават един на друг, като Симон описва преживяванията им с израза „здрав петинг, но без самия секс“.

Раздялата им е мъчителна, но само няколко седмици след нейното отпътуване от Париж Сартр решава проблема, като просто отива при нея. Симон дьо Бовоар твърди, че един от най-щастливите моменти в живота й е онзи, когато братовчедка й влетяла в нейната стая в семейната им вила и й казала: „Един мъж те чака насред полето“. И той наистина бил там – насред ухаещото лятно поле, паднал сякаш от Луната. В продължение на няколко дни и нощи двамата не се отделят един от друг, а тя се прибира само за да вземе храна. Спят под открито небе и вече съвсем не се задоволяват само с петинг. За пред родителите си Симон скалъпва безсрамно в нелепостта си оправдание, че двамата пишат философски трактат, но още на третия ден мосю и мадам Дьо Бовоар се появяват на хоризонта. Бащата на Симон произнася тежка реч за това как с репутацията на дъщеря му е свършено и писането на философски трактати трябва да приключи незабавно. Сартр го успокоява, че намеренията му са сериозни, но те все пак трябва да завършат философския трактат, върху който работят, и затова той, надявайки на разбиране от тяхна страна, ще си позволи да не си тръгне. С това въпросът приключва и макар че майка й се заключва в стаята си и плаче през целия ден, Симон разбира, че родителското тяло вече няма власт над нея. Така започва една от най-великите любовни истории на ХХ век.