Розалина Буркова: Талантът не е нещо, с което се раждаш

Едно щастливо момиче, което работи точно това, което си иска

Ваня Шекерова 12 май 2018

Снимка: личен архив

След 7 години в Лондон, където е завършила Сейнт Мартинс колидж и е работила като дизайнер, Розалина Буркова понастоящем живее в Барселона и работи като илюстратор и независим аниматор. Преместили се с приятеля й с идеята да останат шест месеца и им харесало. Преминали през Брекзит, така че ситуацията в Каталуния сега не ги притеснява, някак си им е позната. Усещането за разединение им е познато, напрежението във въздуха. Макар че, както казва Розалина, ако не си в центъра, където непрекъснато някой протестира, всичко останало изглежда нормално и много спокойно.

Розалина работи върху няколко неща едновременно. Музикално видео, илюстрации за опаковки за американски продукти, корица за английско списание. Серия от кратки анимационни филми, свързани помежду си, за американска медийна компания. Жонглирам, казва. И няма никакво желание да живее в Щатите. Европа й е предостатъчна засега. Макар че работи най-много с американци – наскоро завършва видео за Focused на нашвилската банда Bully, но не е необходимо да е зад Океана, всичко става през интернет в дигитален формат. Не изпитва и никакъв сантимент към модата, първата й любов, заради която започнала да рисува и кандидатствала в Сейнт Мартинс.

„Това ми беше по-скоро тийнейджърска любов, която бързо преминава, преживява се. Модата най-малко ме влече от всички сфери на дизайна. Не искам да съм част от тази индустрия, от този бизнес, маскиран като изкуство, и да допринасям допълнително за проблемите, които той създава. Иначе имам интерес към други посоки в дизайна.“ Розалина разказва за книгата Stiched Up Anti capitalist Book of Fashion на журналистката от Гардиън Тенси Хоскинс, която й повлияла силно и я подтикнала „да кривне от пътя“. Въпреки че спечелила една от трите стипендии на Louis Vuitton за дипломната си колекция дрехи, изработени само от органичен коноп, оцветен с естествени багрила, и с ръчно изработени и пришити детайли. „Исках да направя нещо, което да заявява борба със статуквото“ – казва за колекцията си Розалина. И продължава с това, че се чувства истински милениал с порива си да не притежава, да не зависи от вещи, да работи нещо, което не оставя физически следи и не изразходва ограничените природни ресурси. Постигнала го с избора целият й офис да се побира в раничката й и тя да прави само с помощта на компютъра си от нищо нещо, както сама се изразява. Сътрудничи като доброволец на платформата Fashion Revolution и наскоро завършва работата по анимационен клип за шведската група Galantis. Освен на разговор по скайп, каня Розалина да се видим и на живо, докато е за няколко дни в България. Пристига на срещата ни с малък куфар и платнена торба, в която тежи лаптопът й. Деликатната й фигура се губи в кропнати джинси и широка черна жилетка с бродерия по раменете и ръкавите – Розалина ми беше споделила, че обикаля винтидж магазините и там избира облеклото си.

В портфолиото си на дизайнер имаш и проект за Gucci.

Той е малко абстрактен. Откакто имат нов творчески директор, Алесандро Микеле, се опитват да отразяват нещата, които се случват в интернет поп културата. Искаха да промотират новата си колекция часовници по по-нестандартен начин. Направихме го с миймс, странно изображение, което прави ироничен коментар. Искаха изображения, които да превземат интернет за няколко дни, да станат вайръл. Избраха 12 артисти – фотографи, илюстратори, визажисти, които партнираха с 12 копирайтъри. Трябваше да измислим странните изображения, които да включват и часовниците, после да ги дадем на копирайтърите да измислят някакъв слоугън към тях. Беше интересна колаборация, много различна от всичко, което съм правила. Имах усещането, че и самите те, от Gucci, не знаеха точно какво искат и поверявайки мисията на млади креативни хора, очакваха нещо различно. Вдигна се много шум около това. Всички артисти, които участваха в този проект, бяха подписани. Което също е доста различно – промотиране на младите креативни хора.

Тази колаборация с Gucci отвори ли ти нови врати?

Даде ми много нови последователи в инстаграм със сигурност! Аз рядко се занимавам с реклама, така че това беше малко встрани от стандартните ми проекти, които са предимно анимация. Може би заради това, че можех да сложа този Gucci като клиент в уебсайта ми – да. Като се свързаха с мен, нямах представа къде са видели работите ми, беше доста вълнуващо.

Разкажи ми историята за твоите отношения с рисуването – започнала си на 18, когато си решила да се занимаваш с мода.

Това предизвика малка революция вкъщи. Нямаше никакви знаци в миналото ми, че това е посоката, в която ще се образовам и развивам. Нямам спомени и като дете да съм рисувала рисунки, които родителите ми да са запазили. Беше по-скоро необходимост да усвоя техниката, за да мога да се занимавам с мода. Визуалното портфолио беше важно за кандидатстването в Сейнт Мартинс. Нямах никакъв опит, но това бе плюс, тъй като там искат нестандартен подход и оригиналност. Като започнах да ходя на уроци по рисуване в Стара Загора, откъдето съм, при класически художник, нямах понятие от композиция, светлосянка. Но реално си намерих свой начин да се изразявам с рисуване, когато отидох в Лондон. С експерименти и търсене на себе си. Този интензивен процес, през който те прекарват, за да може да намериш това, което е различно за теб като дизайнер и артист, успя да ме събуди. Хората смятат, че талантът е нещо, с което се раждаш. При мен беше по-скоро развито умение. Вкъщи всички са доктори, нямаме никакви артисти. Имаше години на притеснение какво ще излезе от мен.

Как мина обучението ти в колежа?

Много интензивно. Сега ми се обаждат хора и от България, които искат да кандидатстват там, казвам им, че наистина трябва да имат много силно желание да се занимават с това. Там постоянно трябва да работиш и да представяш резултати. Като гледам назад, беше ми суперполезно и съм много благодарна, че ме натискаха толкова много.

Беше ли подготвена за такъв ритъм от средното си образование в България?

Не мисля, че може да се сравнява. Там е много по-регламентирано от средното образование, в университета, особено по изкуствата, трябва много голяма част от нещата да си ги планираш сам и развиваш стъпка по стъпка. Трябва ти време да минеш през креативния процес на рисърч и дивелъпмънт преди да представиш крайния продукт. Дизайнът е абстрактен и там няма точни въпроси и отговори. Трябва сам да прецениш посоката.

Приятелят ти с какво се занимава?

Той е готвач, вече пет години сме заедно. Има и у него артистична нишка, пише книги през свободното си време.

Заради него ли се преместихте в Барселона?

Донякъде, той е швед, който мрази студеното, и това е първата причина. Идваше в Лондон като турист и остана, след като се запознахме. Така че не беше неговият град, в който е избрал да живее. И след четири години решихме да си търсим по-топло местенце. Като започнах да се занимавам с дизайн, което не изисква да съм на конкретно място, решихме да пробваме Барселона. Има и море, а и по-висок стандарт на живот.

Водила ли си го в България?

Да, даже малко поназнайва български.

Продължаваш ли да работиш за I/TEMS, за които направи серията ароматни свещи?

Да, даже скоро ще излизе последният аромат, който илюстрирах. Аз си купувам много свещи и често са само с 2% етерични масла. А тези, които направихме с I/TEMS, са наистина много добри, истински ароматни.

Какво правиш през свободното си време?

Караш ме да се смея с този въпрос, аз на практика нямам свободно време, а това, което правя в момента като работа, всъщност бешеразвлечението ми. За мен е голямо удоволствие анимирането. Чакам с нетърпение да имам време да започна личен проект. Обичаме и да пътуваме, макар че с приятеля ми режимите ни са доста различни и се разминаваме. Докато аз нямам понякога никакво време, а в следващия момент един месец свободно време, той почива два дни в седмицата. В Лондон пък нямахме никакво време, бяхме приели, че е нормално да работиш по 15-16 часа на ден. В Барселона нещата са по-спокойни и работим като нормални хора – по 8 часа.

 

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР