Красимир Иванов - La dolce vita с щипка сол

Флорентинец с кърджалийски корен, кинаджия до мозъка на костите си, притежател на невероятна интуиция и още по-невероятна „колекция“ от приятелства със световни звезди – от София Лорен до Мел Гибсън

Лилия Илиева 14 май 2018

Снимка: Светослав Караджов

 

Имаш ли интересни истории със звездите от филма?

С Даниел Дей Люис, но от времето на следването ми във Флоренция. Видях го на нашата улица Via Del’Aqua – малка уличка на пъпа на Флоренция, зад Пиаца дела Синьория. След 2-3 дена пак го засякох. На третия път го попитах той ли е. Каза „не“ и отмина. После обаче го забелязах да чука по едни обувки в обущарското ателие под нас. И обущарят ми призна, че е Даниел Дей Люис, но ме помоли да си трая. Била му отдавнашна мечта да прави обувки и решил да се учи няколко месеца инкогнито. Говоря ти за 1998-1999 г. Един ден имаше стълпотворение на улицата и през прозореца видях Мадона. Оказа се, че отишла да го вземе и да го заведе на обяд. А той й казал, че обедната му почивка е свършила и отказал. Остана половин година. Обущарят Стефано Бемер отдавна почина, беше един от най-големите майстори на ръчно правени обувки. Казваше, че никога е имал толкова стриктен и изпълнителен чирак като Даниел Дей Люис... А с Дей Люис бяхме на здравей-здрасти, като комшии. На снимачната площадка на филма на Мартин Скорсезе му напомних тази история и тогава си призна. Смяхме се. Имам още по-смешна история със Стивън Спилбърг.

с Kлаудия Kардинале

Каква?

Мен ме наричат Краси издънката, защото като повечето Овни не съм никак дипломатичен и каквото ми е на душата, това ми е на устата. За много хора – недостатък, за мен – едно от най-хубавите ми качества, макар често да си плащам. Както ти казах, имах ключове за къщата на Шайла – кастинг-директорката, и един ден минавам за малко. Тя живееше в бившата библиотека на двореца Масимо, на Пиаца Навона, на пъпа на Рим. Холът й беше висок 7-8 метра, прозорците й бяха с витражи от дъна на бутилки. Беше привечер. В хола светеха малки лампи и забелязвам – Шайла седи с двама мъже и една жена. Отивам в кухнята, грабвам една кола и се отправям към изхода. Шайла ми виква – ела да те запозная. Единият мъж ми подава ръка и казва – Спилбърг, Стивън Спилбърг. Отговарям – Фелини, Федерико Фелини. И излизам, защото сестра ми ме чака навън. Разхождаме се, сядаме на Пиаца Навона да пием кафе. А на съседната маса е кой? Господин Спилбърг със съпругата си. Отвори се земьо, да пòтъна! Поздравихме се. Поисках му автограф на салфетка. Един от малкото пъти, в които съм искал автограф от колега. И той гласи: „На Федерико Фелини с обич, Стивън Спилбърг“.

Вярно ли е, че Мел Гибсън те е накарал да коленичиш?

По време на снимките на „Страстите Христови“ една от гримьорните на Чинечита беше превърната в параклис. Минах да се помоля и седнах на едно диванче, скапан от умора. Пред маса с бял чаршаф и икона на Дева Мария, а службата се водеше от свещеник, приятел на Мел. И чувам – псс, псс! Поглеждам, Мел ми прави знак да падна на колене. Беше във фаза религиозен фанатизъм – част от странностите на снимачните площадки, с които задължително се съобразяваш, особено като работиш с такива гиганти. Приемаш го нормално, защото знаеш колко голяма енергия минава през тях. Мел е сред най-силно енергийните хора, които съм срещнал. Поглежда те и те изпепелява. Много отдаден на работата си, професионално мислещ. Връх на удоволствието е да се работи с него. Един ден ме пита как успявам да съм всеки път навреме за снимки. Той все закъсняваше. Казвам – пътувам с метрото, знам кога да изляза от вкъщи и след 32 минути съм на входа на Чинечита, а от центъра на Рим, където му беше апартаментът, до Чинечита, са нужни 2-3 часа с кола според трафика. Реши и той да опита с метрото. Хората му се усмихваха, но никой не го обезпокои за автограф. Изкарахме две нови години заедно с него и семейството му в Рим покрай подготовката и снимането на филма. Викаше ми – българската мафия, защото като закъсат за роля, покрай Шайла веднага предлагах български актьор. И в една обедна почивка сме се наредили на кетъринга всеки с таблата си. В този филм бяхме 30 националности. Мел пита един готвач откъде е. Ми, казва той, българин. А Мел се обръща към мен и вика – превзехте продукцията.

А къде срещна Брад Пит и Джордж Клуни?

Във вилата на Клуни на Лаго ди Комо. Влязох в една ексклузивна холивудска групичка покрай моя най-добър приятел в Рим Мануеле Маленоти, чието семейство по това време бяха собствениците на марката за кожени якета Белстаф. Джордж кара мотор и е много запален по всичко моторджийско. И Мануеле постоянно го зареждаше с якета. Така попаднах във вилата на Джордж, докато монтираха Ocean 12. Бяха и режисьорът Стивън Содърбърг, и Мат Деймън. Видях ги като едни не много възпитани вече не толкова млади мъже, които искрено се забавляваха.

 

« предишна страница следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР