Лили е от хората, които не обичат да почиват. Не й е интересно. Тя дава много за благотворителност, но без да шуми за това. За нея помощта трябва да е тиха и да не се превръща в брошка, с която да се кичиш.

Освен музиката, другата й страст е модата. Следи тенденциите и се информира непрекъснато. Ако можехте да видите с каква грижа е подредила дрехите, които ни носи с предложение да я снимаме с тях! Всичките изгладени, сложени в отделни торбички, обмислени като съчетания. Вади ги грижливо една по една, внимателно ги поставя на закачалките. Накрая вади парфюм от една от чантите си и напръсква около себе си. За нея е изключително важно наоколо да ухае приятно. Домът й също ухае.

Това е животът й – вкъщи, в студиото, в колата, в хотела, на сцената и обратно. Никъде не може да мине незабелязана. Навсякъде я спират, навсякъде я снимат. Много обичана, много нападана, много критикувана, много подигравана. 

По нашите географски ширини, а може би и навсякъде, пътят нагоре е трънлив, а когато отвоюваш да си нависоко, те брулят най-силните ветрове. Каквато и да я наричат, каквото и да коментират, никой не може да отрече таланта й, мащаба й, професионализма й, енергията й, способността й да бъде винаги модерна. Никой не може да оспори статута й на жива легенда и това, че е национално съкровище. А когато я срещнеш на живо, можеш да усетиш чистотата й. Чиста е в душата си.

Името й да е достатъчно

Не обича определения за себе си като „първа“ или „най-велика“. Няма и претенции, че е такава. Смята, че си върши работата добре, и би искала, когато се спомене името й – Лили Иванова, това да стига, да го е направила достатъчно голямо и пълно със съдържание. За нея първи е само един – Господ. Всички други са втори. По църкви не ходи, защото смята, че срещата с него се случва в сърцето. Спазва всички божи заповеди. И това, което в крайна сметка я прави най-щастлива, са хубавите текстове и хубавата музика.

Питаме я дали би направила майсторски клас. Лили ни отговаря с анекдот за художника Златю Бояджиев, когото попитали защо не събере група млади хора да ги научи на нещо. Той отговорил: „Бих могъл, ще ги науча да смесват боите, ще им говоря за перспектива, светлосенки, но душа не мога да им дам.“

„Не е дошъл никой да ме попита – добавя Лили. – Човек, който не пита, не може да научи нищо. Непоискани съвети не давам.“