Тялото помни

Откъс от книгата „Бягащата с вълци“ на д-р Клариса Пинкола Естес

14 април 2018

д-р Клариса Пинкола Естес

 

Д-р Клариса Пинкола Естес е бивш изпълнителен директор на Центъра за образование и научни изследвания „К. Г. Юнг“, поетеса и cantadora – пазителка на старите истории в латиноамериканската традиция. А нейната книга „Бягащата с вълци“ (ИК Бард) е определяна като библия за женската психология и себепознание и е път към лабиринта на женската душа, разчетен през митове, приказки и притчи и интерпретиран с помощта на психоанализата. Великолепният превод е на Крум Бъчваров,

Откъс от книгата „Бягащата с вълци“ на д-р Клариса Пинкола Естес:

Когато се ограничават до настроения, маниери и фигури, които се вписват само в един идеал за красота и поведение, жените изгубват своята физическа и душевна свобода.

В инстинктивното психе тялото се смята за сетивен орган, информационна мрежа, посредник с безброй комуникационни системи – сърдечно-съдова, дихателна, скелетна, нервна, емоционална и интуитивна. В света на въображението тялото е могъщо средство, дух, който живее с нас, молитва за живот със самостоятелни функции. В приказките тялото се персонифицира от вълшебни обекти със свръхчовешки особености и способности и има два чифта уши – едните за слушане в реалния свят, другите за душата, два чифта очи – едните за обикновеното зрение, другите за виждане в бъдещето, два вида сила – едната на мускулите, другата – непобедимата сила на душата. И с това списъкът от двойствени свойства на тялото далеч не се изчерпва.
(…)

Тялото е многоезично създание. То говори чрез своя цвят и температура, чрез сиянието на обичта, пепелта на болката, топлината на възбудата, студа на съмнението. То говори чрез постоянния си едва забележим танц – понякога се поклаща, понякога потръпва. То говори чрез ударите на сърцето, унинието, бодването под лъжичката и събуждането на надеждата.
Тялото помни, костите помнят, ставите помнят, помни даже кутрето. Паметта е заложена в образи и чувства в самите клетки. Като гъба, попила вода, където и да притиснете плътта, дори съвсем лекичко да я докоснете, споменът потича като порой.

Отричането на красотата и значението на тялото е насилствено отнемане на неговия дух и форма, на правото му на тържествуване. Да ви смятат за грозни или неприемливи, защото вашата красота не отговаря на общоприетия стандарт, означава дълбоко да наранят естественото щастие, което по право принадлежи на дивата природа.

Жените имат основание да отхвърлят психологическите и физическите стандарти, които са вредни за духа и прекъсват връзката с дивата душа. Инстинктивната женска природа цени тялото и духа много повече заради тяхната жизненост, отзивчивост и издръжливост, отколкото заради външния им вид. Това не означава да отричаме красотата, определена от културните норми, а да обхванем всички прояви на красота, форма и функция.

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР