До 22 април то е галерия „Париж“ на ул. „Цар Самуил“ 47 в София. Защото вътре е изложбата „Докосване в тълпата“ на Юлия Станкова. Художничката не е нито иконописец, нито дипломиран живописец, а минен инженер, впоследствие завършила богословие. Рисува икони по нейния си начин, определян като надграждане на византийската школа. А настоящата й изложба е вдъхновена от Евангелието на Марко, описващо изцеленията, извършени от Христос. С масло върху дърво са изобразени светлите бледи и безхитростни лица на човеците, от които струи надежда и вяра. От семплия добродушен и дори малко наивен с малките си ококорени очички лик на Сина Божи се излъчва единствено доброта, милосърдие и спокойствие. Просто някак си започваш да си сигурен, че Някого го е грижа за всички и всичко, че има лек и избавление и само трябва да вярваш. Като мироточивата жена, свенливо и плахо докоснала дрехата на Спасителя с надежда да се отърве от страданието си.

Това докосване – от човека към Бога и от Бога към човека е пропито с дълбока, необяснима любов, която скрепява завинаги човешкия и Божествения свят. Христос докосва и изцерява прокажения, гъгнивия и глух човек, бесноватия, слепия от Витсаида, дъщерята на сирофиникиянката, възкресява дъщерята на Ияир, но Него също Го докосват по един дълбоко разтърсващ начин – кръвоточивата жена, която Той разпознава сред цялата тълпа, грешницата, която Го помазва с миро и умива нозете Му, възлюбеният ученик св. Йоан, който Го прегръща на Тайната вечеря…

Това докосване е като силен камбанен звън, който проехтява и отеква между две вселени, разтърсва Битието и възнася душите в Небесата.