Вече обратно в Йерусалим забелязваме бетонна стена, която се вие през града – издигната е пред кварталите, населени с араби, за да спре нападенията с камъни. Така стените стават три, заедно със Стената на плача и защитните стени, иззидани по времето на турския султан Сюлейман около стария град. Те имат седем порти и били издигнати от двама братя, които тръгнали да строят от една точка в противоположни посоки. Срещнали се след 7 години. Сюлейман обаче направил рекламация – обвинил братята, че не са включили в стените гроба на Давид, когото мюсюлманите почитат като Дауд, и ги обесил. Обесените, както е известно, нямат нужда от пари, така че султанът си спестил изплащането на хонорари, вложил средствата в пиар и реклама и се прочул като Сюлейман Великолепния.

Най-красива е Дамаската порта, има и една зазидана – Златната. Тя се вижда от Гетсиманската градина и ще се отвори чак на Второто пришествие, за да мине Спасителя през нея. От Гетсиманската градина с древните й маслини, наследници на дръвчетата, помнещи Исус, се виждат и едни от най-скъпите гробове на земята. Евреи, християни и мюсюлмани плащат буквално милиони, за да почиват в най-святата земя, вярвайки, че така ще бъдат най-близо до Бога.

Градът винаги е страдал от своята святост, пише Колин Таброн за Йерусалим, но е забравил да напише кой е начинът за смекчаване на страданието. Казват му бакшиш и се приема еднакво добре от представителите на различните религии.

Ако Йерусалим е религиозното и историческото сърце на Израел, Тел Авив е бъдещето му. Тел Авив е денонощният купон, момичетата с разголени блузи и къси поли, хипстърската мода да се придвижваш с колело, концертите на Бритни, фабриките за обработка на диаманти, в които поръчки прави Елизабет Втора, кафенетата – тук били повече, отколкото в Париж, компютърните специалисти, небостъргачите, в които апартамент има и Мадона, редом със сгради, излезли като от провинциален български град от 60-те. За разлика от тежките пластове история, които затискат Йерусалим, Тел Авив е нов град, построен от еврейските емигранти до някогашното арабско пристанище на Средиземно море Яфо. Днес Яфо е артистично предградие на мегаполиса с много магазинчета за бижута, с графити и разпиляно из улиците изкуство, с фонтан и мостче на зодиите, с разлят в няколко пресечки битпазар, ресторантчета и широк излаз на Средиземно море, поръбено с чудесна пясъчна ивица.

сабих

Идвам в Тел Авив, за да си оправя настроението, казва Ирит, която живее във висока сграда в едно от предградията, на самия бряг на Средиземно море. Разказва, че всяко предградие има собствен кмет и понеже предградията са много, кметовете също са много. Повечето имали две характерови особености: обичали да назначават любовниците си за секретарки и да крадат, поради което често влизали в затворите. В един от тях излежа 5-годишна присъда за изнасилване и бившият министър-председател Моше Кацав. Нищо, казва Ирит, ние имаме много затвори. Очите й са присмехулни, когато от хълма Кармел край Хайфа, големия пристанищен град с кафенета в Немския квартал и Бахайските градини, сочи на север към Ливан и Голанските възвишения. Там някъде е Армагедон – мястото, където ще се срещнат за финална битка Доброто и Злото.

Сигурна съм, че ако това се случи, ще има опашка от туристи, дошли за събитието, а отстрани Ирит ще напътства българската група как да не бъде изпреварена от руснаците. Ирит, прекрачила 70-те, тичаща като хлапачка пред групата, работещата и надяваща се да срещне любовта Ирит с нейното непочтително чувство за хумор ще е там.