И тези изблици на древност! На обичаи отпреди хилядолетия, които приличат на динозаври, разхождащи се сред колите на XXI век. Мъжете и жените продължават да плачат разделно – на Стената на плача има мъжка и женска зона. Религиозни групи протестират срещу супермодерен пешеходен мост, направен от стъкло, защото бил нечестив. Ако по него мине жена с пола, а в същото време от долу на горе погледне религиозен мъж, той ще бъде омърсен от гледката на женското подполие. Мостът е ремонтиран по спешност и подът му е матиран. Старозаветната библия е конституция. Можеш да се ожениш/омъжиш единствено пред равин. Ако на 8-ия ден момчето не бъде обрязано, няма да бъде признато за евреин. Но така се опазва единството на народ, който се разселва по света още от 600-та година преди Христа. Тогава Навуходоносор разрушава храма на Соломон и за първи път гони евреите от Йерусалим.

Ирит ни води на Стената на плача. След проверката за оръжия се запътваме – жените отдясно, мъжете отляво, към древните й камъни. Всеки е написал на миниатюрни листчета имената на близки и приятели и се опитва да ги закрепи в цепнатините на камъните. На какъв език писахте, дечица, ще ни попита после Ирит. На български ли, ох, Господ ще има да превежда. Стената на плача е останала от втория храм, построен от Ирод на мястото на Соломоновия. През 70-а година римляните го разрушили като наказание за голямо еврейско въстание. Според преданията, единствената запазена негова стена била построена с парите на бедните. И днес всички плачат на нея, на стената на бедните, която е висока 18 метра. Казват, че продължава и 18 метра под земята. Когато допреш глава до камъните й, древната мъка, която е зазидана в нея, избива през очите ти.

И на още едно място плаках в Израел – спускайки се към Йордан, реката, в която е кръстен Христос. През средата й сега минава границата с Йордания, така че виждаш граничарите отсреща. Йордан е малка река с млечна на цвят вода, заради финия пясък, който носи течението й. Във водите й можеш да напишеш с пръст имената на близките си хора за здраве, можеш да влезеш с боси крака на специално направените платформи, както и да наблюдаваш своеобразен трейлър на тайнството на кръщението с участието на религиозни руски групи, облечени в еднакви бели роби. Продават ги в магазинчета край реката заедно с пластмасови шишенца, в които да си налееш от свещената вода.

Чували ли сте за Флорентинския или Парижкия синдром – нервни кризи, свързани със сърцебиене и отпадналост, в които изпадат хора, след като предозират с разглеждането на световноизвестни произведения на изкуството. Според мен е справедливо да има и Йерусалимски синдром или Синдром на Светите земи с пикови прояви на Божи гроб, Стената на плача и река Йордан.

Хайде, дечица, и да не седите във водата повече от 15 минути, не е добре за сърцето, напътства ни Ирит, когато стигаме до Мъртво море. Да, всички клишета за него са верни, можеш да четеш вестник, ако си бил съобразителен да вземеш такъв. За да отговори на името си, Мъртво море спада с по 1 метър всяка година.

Най-хубавите фурми са в Йерихон, казва Ирит и ето че автобусът ни вече е спрял пред малък търговски център в Йерихон. Той е под палестинско самоуправление, но от по-отворен тип, местните власти са палестински, но няма граница, за разлика от Витлеем. За да влезеш във Витлеем, който е предградие на Йерусалим, минаваш през пропускателен пункт с граничари с автомати, които проверяват паспортите и гледат строго. Във Витлеем навсякъде се веят палестински знамена, включва ти се палестински мобилен оператор, витиеват като Шехерезада: „Мархаба, вдъхни уханието на жасмин и опитай маслините. Добре дошъл в Палестина!“ Кметът на града по традиция е християнин палестинец, въпреки че християните тук постоянно намаляват и сега са едва 20% от населението. Впрочем палестинските християни също се обрязват – явно заради климата.