Йоана Буковска-Давидова: С Виолета Захариева ми се случи онова, което ми завеща мама

Ваня Шекерова 28 март 2018

Снимка: Светослав Караджов

 

Питам те направо щеше ли да си същата Виолета Захариева, ако не беше преживяла рака и смъртта на майка си?

Да, защо? Аз познавам болката през моето собствено тяло. Майка ми беше водачът през географската карта на рака във всичките етапи след диагнозата, с всичките неподозирани трудности и гадости, през които може да минеш днес с това заболяване в България. Но онова, което изиграх, не беше смъртта на мама. Това беше смъртта на Виолета, измислена от сценаристите. Ако питаш за допирната точка – да, аз съм човек, преживял болката от това да се грижи и бори за болен от рак близък. И затова може да си позволи да бъде стъписващо откровен само ако намери сили да се изправи отново пред големите си страхове и кошмари. Да се престраши да скочи в тях и да плува в тази река заедно със зрителите. Няма да скрия, че ми коства неимоверни усилия, страшно много енергия и ме изтощи до крайност физически, психически и емоционално. Честно казано, тези две години, през които създадохме 190 серии от „Откраднат живот“, в около 150-160 от които има персонално участие на героинята ми, бяха крайно изтощителни за мен. Актьорското превъплъщение във Виолета наистина е откраднат живот от моя личен живот на майка и съпруга.

Подсказваше ли на сценаристите посоката, в която да се развива образът на Виолета?

Не, не съм говорила с тях. Виждали сме се само в началото, като ме избраха за този образ, и след като прочетох „библията“ на сериала и тъй наречената арка за първи сезон. На тази среща им зададох няколко въпроса за нейния характер и речевата й характеристика, която не съответстваше на моите представи за този тип жена. Тогава те ми дадоха свободата да променям изказа и реакциите й, без да излизам от сюжета или сцените като съдържание. Оттам и всички драстични промени в косата или грима на Виолета през сезоните се диктуваха изцяло от моята творческа интуиция. Свалянето на прическата й надолу например в четвърти сезон, когато порасна след остригването заради рака, беше заради моето усещане, че тя свали гарда и гребена от този момент. Исках да има физически адекват на това, че нещата за нея не са същите, не може да ги преработва толкова лесно, както преди рака. И колкото и да не бяха съгласни с липсата на великолепие във визията ми в този вид на Виолета, гримьорките приеха, че актьорът работи с външността си не за да е красив на всяка цена, а за да е верен на персонажа. Така че истински благодаря на целия екип за 100-процентовото доверие, заради което Виолета оживя толкова убедително. С времето Виолета се трансформираше, разкриваше както пред мен, така и за сценаристите. В края на снимките те ми споделиха, че начинът ми на работа върху образа на Виолета е бил вдъхновение за тях да го развиват още и още.

Как ще коментираш твърдението, че в този сериал ти изигра себе си?

Гротовски казва, че в актьорската природа се съдържат всички възможни персонажи – от боговете до демоните, от светицата до блудницата, от майката до убийцата... Актьорът само трябва да я събуди, да открие личните си професионални механизми за изваждане на даден образ, без да бъде наистина такъв в живота. За мен беше много интересно да се гмурна, да оголя крайно един такъв човешки типаж, разпознаваем от всички днес в България. Ако участваше в „Междузвездни войни“, щяхме да знаем, че Силата е с нея. Но е избрала Тъмната страна, защото няма предложени опции от заобикалящата я реалност, в които да има шанс за успех, ако застане на Светлата страна. Много съм щастлива, че ракът съумя да отвори вратата на човека в нея. Аз се опитвах да я изграждам и отпреди заболяването с пълния й женски потенциал, където доброто избликваше неочаквано изпод бронята й на недосегаема кучка. Заложих на предположението, че подобни на Виолета природи се отключват, когато не си бил обичан достатъчно, и затова не знаеш как да обичаш, без да разрушаваш. След рака се опитвах да прокрадвам навсякъде доброто, макар тя привидно да продължаваше в същите схеми, вътрешно вече беше несъгласна с тях, не ги изповядваше като истина така, както преди да се разболее. И както видяхме в последните й епизоди, Виолета показа, че да използваш Силата на страната на добрите е въпрос единствено на личен избор. Парадоксът е, че това е възможно, защото ти вече си от губещите в играта на живота. Трябва да си от напускащите Голямата игра, за да можеш да преминеш на страната на добрите. Защото когато си обречен, схемата те изплюва, вече си негоден като елемент. Това беше моето социално послание във филма.

А ползата ти от участието в сериала?

Виолета научи Йоана да бъде по-силна и по-уверена в себе си. Виолета е: да правиш, което искаш и чувстваш, дори и другите да са срещу теб, да не се отказваш, вярата в теб самия да е най-непоклатимото ти упование. Тя ми показа колко могъщо познание е да си наясно със себе си, да откриеш и да приемеш и добрите, и лошите си страни. Само когато си приел и си се примирил, че не си съвършен, можеш да разчиташ на себе си с целия ти потенциал. И точно тази непреклонност и сила заложих в основата на характера у Виолета.

« предишна страница следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР