Едно, две, три, четири, пет и депресия

Тя не подминава звездите и се лекува успешно, но дали трябва да сме й благодарни? За депресията разговаряме с полската писателка Кая Малановска

Адриана Попова 24 март 2018

Приятелка е в депресия. Има всичките симптоми, пълното портфолио, все едно ще кандидатства на работа по специалността: потиснато настроение – само я чуйте как звучи по телефона, загуба на интерес към приятни дейности – тя обича да пише във фейсбук, а сега с дни я няма, безсъние, умора – постоянно е като смазана, чувство за незначителност – за нищо не ставам, нищо не съм направила в тоя живот, нарушена концентрация – не може да работи. На бас, че в главата й се въртят суицидни мисли, въпреки че не говори за това. По данни на здравното министерство депресията засяга 10% от възрастното население всяка година, като при жените процентът е 21, при мъжете – 13. Най-често се случва за първи път между 20-ата и 40-ата година. Като рискови групи за развитие на депресия се посочват загубилите работа или близък човек, развеждащите се, хората с финансови трудности, с проблеми в семейството, които се грижат за тежко болни близки. Също жените в менопауза и наскоро родилите, прекаралите скорошен инфаркт, хората с онкологични заболявания, с хронични болки.

Кая Малановска

Но и хора, на които сякаш не им се полага, защото са успешни, красиви, богати, и които, за бога, се казват Брад, Анджелина, Оуен Уилсън, Дж.К.Роулинг, Шерил Кроу, Джим Кери, Брук Шийлдс... Дори света Гуинет Полтроу – покровителка на здравословното хранене, на йогата, на живота в хармония със себе си, е изпадала в следродилна депресия.

В книгата си „Дребните шемети на всекидневието“ полската писателка Кая Малановска описва депресията така: „Иска ми се да съм на ниво, да стисна зъби, да запазя фасон, а същевременно съм много слаба. Това май е евфемизъм. За нищо не ставам. Влача се по пода и вия с часове. Безсилна съм като дете, безпомощна като пеленаче. Отслабнах с 6 килограма, не съм спала от 8 дни...“

Кая цитира статистика, според която всеки шести човек има шансове да се разболее от депресия поне веднъж в живота си. Тя е шестата. Най-силната й криза е след връщането й от САЩ, където 5 години работи над докторат по генетика към Илинойския университет. Работоспособността й е нулева и губи мястото си в научната лаборатория. Започва да си води дневник, който по-късно прераства в „Дребни шемети на всекидневието“. Полската критичка Кинга Дунин казва, че това е най-вълнуващата книга за депресията, която е чела. И припомня старото правило, че собствената депресия е интересна, чуждите са притеснителни. Депресията е най-вече тема табу, дори в образованите кръгове, казва Кая, с която се срещаме по време на Софийския литературен фестивал. Малко по-късно тя ще участва в дискусия „Вземи се в ръце. Психологията на съвременния градски човек“.

Депресираните често чуват това „вземи се в ръце“. Болестта им отстрани изглежда като липса на воля, нежелание да положат усилия, мързел, егоизъм, дори злонамерен тормоз на близките. Депресията не е просто малко по-мрачно настроение, в каквото се случва да изпадне всеки човек. При нея мракът не иска да си отиде. Тялото също страда – ритъмът на съня е разбит, умората започва със събуждането, главоболие, стомашни неразположения... Могат да се появят и панически атаки. В книгата си Кая описва болезнената си зависимост от физическото присъствие на съпруга си. Всяко негово отдалечаване, дори за да пазарува до близкия магазин, я кара да изпитва ужас. Като опит за автотерапия тя започва да пише дневник.

Писането ли ви помогна да излезете от депресията, питам Кая Малановска. „Най-много ми помогна моето семейство – категорична е тя. - Те ме накараха да се обърна към психиатър. Депресията е много сериозна болест. Със занимания като четене и писане човек трудно може да се излекува.“

При тежка депресия се комбинират психотерапия с лечение с антидепресанти. Кая признава, че точно това й е помогнало. Потвърдено чрез томографско сканиране, тази комбинация нормализира областта в мозъка, отговорна за депресиите.

Много хора се страхуват, че антидепресантите ще ги направят зависими. Медикаменти като валиум, диазепам, лексотан или т.нар. транквиланти, използвани в средата на XX век за лекуване на депресията, наистина са пораждали зависимост. Съвременните антидепресанти са съвсем различна група медикаменти, които не повдигат изкуствено настроението и не водят до зависимост. Разбира се, определянето на нужния антидепресант става от лекар, и то според строго специфичните нужди на пациента.

Сега е модерно хората да благодарят на болестите си, да ги смятат за учители. Питам Кая съгласна ли е с това? „Точно обратното. В моето семейство депресията се предава наследствено, аз имам циклични връщания на болестта (ендогенна депресия – б.а.). И всяко нейно връщане означава една голяма празнота в професионалния и личния ми живот, така че по-скоро не бих желала да имам такива проблеми.“

Депресивният срив след връщането от САЩ слага край на научната кариера на Кая Малановска. Сега тя преподава в училище и пише книги. И не се страхува да говори за проблема си.

Едва един от трима души търсят лечение за депресията си. И жалко, защото според специалистите тя е най-лечимата от всички психически заболявания, като не се завръща задължително при всеки, който някога е страдал от нея.

Депресията често е аксесоар на интелигентните и чувствителни хора като Кая. Тя е своеобразно ДДС, което развитите градски общества плащат.

 

КЪДЕ Е ЗАРОВЕНО КУЧЕТО

Стресовите ситуации възбуждат амигдалата – бадемовидното тяло в мозъка, което разпознава и регулира емоциите, особено отрицателните, като страх, тревожност, и хипоталамуса, който отговаря за настроението, удовлетворението и разочарованието, за съня и апетита. Ако сме генетично предразположени да понасяме тежко стреса, тези области могат да предизвикат химична реакция в мозъка, която да отключи депресия.

 

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР