А какво те накара да се обвържеш за трети път с брак?

Стана като на шега. Румен, мъжът ми, по никакъв начин не ме притеснява, пази ми личната територия, а винаги мога да разчитам на него. С това ме спечели. 2015-а бяхме пак във Вегас, имах промоция на книгата си „7 стъпки“, наш приятел беше го организирал с българи от Лос Анджелис, беше много посетено. Видяхме се с много приятели. И една вечер, както си седим, казват – абе вие защо не вземете да се ожените? Отвърнах – сега съм на две водки, ставай да се женим, защото после... Всичко в кръга на шегата. Отиваме в един параклис и казваме, че искаме да се оженим. Не може! Ама как? Жената отговори, че ако искаме да го направим в бутафорен параклис, те са на края на града. А тук трябва да ни разреши губернаторът на Невада. На другия ден отидохме в общината, изчакахме доста голяма опашка за подписа на губернатора. Представихме го в същия параклис и на 28 февруари 2015 година се оженихме. Цялата работа започна на 25 февруари, а трябваше да летим на 1 март, така че стана буквално от днес за утре.

Aлбена на корица на ЕVА през 2008 г.

Проблемът беше, че исках да се омъжа с бяла рокля, нито един път в живота си не съм била с бяла рокля. Като се омъжих втория път, след една седмица на улицата ме среща циганка и вика: ей, булка, вярваш или не вярваш, но много пъти ще се жениш, докато не го направиш с бяла рокля. Това ми се кодира в главата. Аз първия път се жених с шалвар в сиво и розово, втория път бях с изключителна рокля и сако на Ив Сен Лоран в цвят старо злато. Седях доста време разпиляна на улицата и си мислех какво ли искаше да ми каже тази жена. Сега, след като го бях разказала на всички, трябваше да се омъжа в бяла рокля. Тръгнахме из Вегас да търся бяла рокля, но не класическа като торта. Не обичам големи обеми, аз съм екстравагантна, искам да е без ръкав, крива, модерна, еластична, секси. И в последния момент на 27-ми в 5 следобед отивам в бутика на Тиволи, където едни симпатични българки продаваха мои дрехи. Казвам им – момичета, имам голям проблем, утре се омъжвам. Те прихнаха – как го каза, все едно утре отивам за кисело мляко. А аз – то на третия път така се получава. Казаха, че имат една бяла рокля, ако искам... Аз бях вече решила да се явя с бяла риза и дънки и да не се занимавам повече. Извадиха рокля на млада българска дизайнерка да я видя. Това беше моята рокля – така, както си я представях, тясна, секси, единият крак отворен, с дълъг цип, без ръкави. Да си го бях мечтала, нямаше да е толкова едно към едно. При това българска, на млада дизайнерка. Не ми казаха дори името й. Но се омъжих в бяла рокля. Трети път, край, повече нямам сили.

Тоест сигурна си, че си срещнала човека, с когото да остареете заедно.

Ами заживяхме с моя мъж на шега, временно, да пробваме. Аз бях човек, който планира какво кога и как ще се случи. Правех си сценарии. Сега се отказах. Каквото е писано, това ти се случва. Вече не си мисля, че държа всичко в ръцете си. Контролът е извън нас, ние сме пешки в голяма игра. Правиха ни нумерология заедно с Румен и се оказа, че сме се прераждали заедно. Нумероложката Петя Далекова ме попита тогава: къде си го намерила този Робин Худ? Той много прилича на Робин Худ – дълга руса коса, висок, иска да помогне на всички. И като я питам как е разбрала, тя ми показа числата му. И разказа една красива история – когато сме се запознали, аз съм била френска контеса с дълги къдрави червени коси. Предполагам, че тази кармична памет излиза някак си. В годината, когато се срещнахме с Румен, имах неистово желание да си къдря косите. Не съм суетна, но часове наред седях пред огледалото и се къдрех с маша. И ето го сега обяснението! Той е бил горски разбойник, борил се за справедливост, затова и го нарекла Петя Робин Худ. А аз съм яздела нощно време в гората. Там сме се запознали, били сме любовници, била съм бременна от него в онзи живот. За жалост съм се пребила с една каляска. Затова в този живот не ни е дадено да имаме деца.

Работя с вселенски закони, от три-четири години се занимавам със закона за привличане. И ми се случват нещата точно както съм си ги намислила. Не планирам, но си пожелавам. И то се връща като действие. Другото, на което се научих последните десет години, и мога да кажа, че Румен има заслуга за това, е търпеливост. Преди, както казваше моя приятелка, все едно имах перка на дупето, исках всичко да става на секундата. Сега съм по-търпелива и уравновесена. Горда съм, че работя върху себе си и постигам резултати.

Имаше преди няколко години период, в който не се харесвах, исках нещо да променя. Мрънках, критикувах. Тогава започнах да работя със закона на привличането. И дойдоха правилните хора в живота ми. След това се запознах със сакралната архитектура на тялото. Промяната, която проектирах, ми беше дадена.