Моите 7

Седем неща, които ме докоснаха през изминалата седмица

Мария Попова 18 март 2018

В рубриката ни "Моите 7" ви представяме 7 неща, които са ни докоснали през последните 7 дни. Смешни или тъжни, сериозни или не съвсем, в работно време или на дивана вкъщи, това са нашите лего блокчета, с които строим живота си.

Мария Попова и "Нейните 7"

Ще ви споделя моите 7 вдъхновения, които виждам всеки ден в огледалото, когато се събудя с рошава коса и сънени очи. И никак не са лоши, може да ги преоткриете и вие, но в малко по-различна форма.

Краката. Те не са перфектни. Но са любими за някого и това е важното. Оглеждам ги веднъж, два, три пъти и така доста време. Мисля си: „Здрави са“! Какво повече искам? А с тези крака какво ли не съм правила. Тичала съм към любимия човек, за да го прегърна, стъпвала съм на нови места, вървяла съм напред и само напред. И още го правя.

Бедрата. Те не са префекти. Но са любими за някого и това е важното. Понякога така ми опъват панталоните заради тях, ама не им се сърдя. Гледам да ги уважавам. От време на време ги „водя“ на спорт за разнообразие. Но да си призная, са доста здрави, не мускулести, да не се заблудите. Понасят устойчиво и храбро ударите на някой друг ръб в просъница. Напоследък доста често им се случва. Вечер ми се налага да храня малкото бебенце, с което съжителствам от девет месеца.

Дупето. То не е перфектно. Но е любимо за някого и това е важното. И ако си мислите, че заради стриите или целулита ми ще го принизя и сравня с портокалова кора, много грешите. Не робувам на изтърканите козметични етикети. То си е оформено и прекрасно по свой си начин. Като на една средностатистическа жена, ако въобще тя може да влезе в рамките на нещо „средно“, защото както знаем, мили дами, ние винаги сме „най“.

Коремът. Той не е перфектен. Но е любим за някого и това е важното. Най-прекрасният ми вдъхновител всяка сутрин. Дъщеря ми, когато се събуди, я поставям да седне с лице към мен на онези готините бедра, за които ви споменах, и първото нещо е да направи „боццц“ на мама на коремчето. А то е на няколко етажа и става такава забавна игра. Ако ги нямаше тези „мекотии“ на коремчето, пръстчето на Ади щеше доста да го боли.

Гърдите. Те не са префекти. Но са любими за някого и това е важното. Малките ми гърди! Доста малките ми гърди! Ако и вие имате такива, благодарете се. Слагайте един секси потник и се радвайте, че ги няма онези железа на сутиените да ви напрягат. Чувствайте се свободни. Какво по-хубаво от това да се лишите от още някой аксесоар по тялото, който ви отдалечава от евското начало. Осъзнах, че когато спреш да гледаш на себе си през лупата на недостатъците, се чувстваш доста по-красив.

Лицето. То не е перфектно.  Но е любимо за някого и това е важното. На него всеки може да рисува всичко - сълзи, гняв, усмивка, любов. Това последното е най-ценно. Помни се винаги. Любовта знаете ли къде се пази? В очите, които са разположени на лицето. Там ѝ е най-добре. А да ви кажа накратко за моите бузи. Когато се смея, понякога така се надигат, че имам чувството, че не мога да виждам в тези моменти, защото карат очите ми да се присвиват. А устните… Те целуват, защото обичат.

Мозъкът. Той е перфектен. Любим ми е. Благодарна съм, че го имам.

 

 

 

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР