Донатела, направена от реброто на Джани

Двайсетгодишнината от смъртта на великия Джани бе отбелязана така, както той би я харесал. Донатела избра да напомни за своя брат не с печални церемонии, а по възможно най-блестящия и жизнеутвърждаващ начин – с колекция, празнуваща яркото му наследство

Кристина Симидчийска 20 март 2018

Джани и Донатела след модно шоу на Versace в Ню Йорк, 1996 г.

Снимка: getty images

Носталгията е дума извън моя речник – споделя пред медиите Донатела Версаче. – Исках да създам химн на радостта от живота, защото именно към нея Джани винаги се е стремял.“ И тя успява, трансформирайки две десетилетия по-късно характерния почерк на брат си в контекста на настоящето, без да губи и частица от енергията му. В основата на колекцията е любовта на дизайнера към принтовете и цветовете. През 80-те години той е единственият, който използва щампирани платове с 18 или дори 20 цвята – останалите му колеги се задоволяват с по-малко от пет разцветки. За да бъде максимално достоверна в идеята си, Донатела се обръща към същите производители, които някога е използвал брат й. Колкото до силуетите, тя избира няколко ключови модела от архива на марката, осъвременявайки пропорциите и кройките им. Само една рокля е невъзможно да бъде ушита наново и супермоделът Наташа Поли излиза на подиума с оригиналното творение на Джани, показвайки, че както в изкуството, така и в модата някои неща е невъзможно да бъдат повторени.

„Изучаването в детайли на наследството му бе тежко, емоциите често ескалираха, но накрая изпитах облекчение. Дотогава спомените ме измъчваха и помрачаваха съществуването ми. А сега Джани е образец за мен. През всичките тези години аз много се промених като жена, почувствах се самоуверена, най-накрая изградих свой собствен стил. Гениалността на брат ми често ме потискаше, направих много грешки. Докато не започнах да разбирам, че не е нужно да се старая да правя нещата като него, а само да се уча да гледам на тях и света така, както той умееше.“

Не сестра, а муза

„Отношенията между Джани и Донатела напомнят на тези между близнаци. Години наред тя пази гърба му, вплита своята личност в неговата и симбиозата между двамата се превръща в това, което смело може да се нарече най-великия екип в модата“ – пише в книгата си „Модна къща Версаче“ италианската журналистка Дебора Бол.

Заедно с брат им Санто тримата са родени в Калабрия, някога един от най-изостаналите райони на Южна Италия. Донатела идва на бял свят година след смъртта на първата дъщеря в семейството – Тинучия. Кръстена е с думата „доно“ – подарък, а детството й е на истинска принцеса, глезена и обичана от всички. И най-вече от брат си Джани, който намира в нея съратник за тийнейджърските си бунтове: „Всичко, което искаше да правя, ми се струваше забавно – спомня си Донатела. – Никога нищо не ми е било толкова смешно и интересно.“ Благодарение на сръчната им майка Франка – една от най-търсените шивачки в района след Втората световна война, Джани и Донатела не само израстват сред стремеж за елегантност и модни копнежи, но и са най-добре облечените деца в града. Ателието на майка им е като райска градина за Джани, който прекарва всяка свободна минута сред мостри, кройки и платове.

Мислете за новото и никога не забравяйте за времето, в което живеете. Това е един от главните закони в света на модата.
На десет години той вече шие рокли за парцалени кукли, а още десет по-късно изпробва всеки нов стил, изгряващ на модната сцена от 60-те, върху малката си сестричка. Постепенно започва да въплъщава в нея новото си виждане за съвременната жена – с явно самочувствие и свободен дух. „Още от детството ни аз бях неговата кукла. Той непрекъснато мислеше как трябва да изглеждам и да се обличам. На четиринайсет години ме направи светлоруса, на шестнайсет вече бях платинена. Джани беше щастлив, мама – не“, спомня си Донатела. Въпреки че е много слаба, тя не харесва тялото си – притеснява се от едрите си крайници и ниския си ръст и от съвсем млада започва да носи високи токове. По настояване на брат си става рано, за да си направи прическа и да се гримира преди училище. Щастлива от мястото си на муза и довереница, тя и не подозира, че скоро ще започне да усеща тази близост като затвор. А един журналист дори си позволява да коментира: „Тя сякаш бе направена от реброто на Джани. И не беше просто версията на гея за жената трофей. Тя бе сестрата трофей.“ Донатела е на 20 години, когато Джани вече събира даровете от бързия си успех на модната сцена. Но той все още е несигурен в себе си и има нужда от свежия й младежки поглед. Монополизира времето и вниманието й, поставяйки й задачи ту на изследовател, ту на експериментално зайче. Осъзнавайки постепенно, че това, което действително обожава в нея, е именно безгрижността и енергията й. И точно тях се опитва да въплъти в своите дрехи.

Като слънце и луна

След смъртта на майка им Донатела прекъсва образованието си в Университета във Флоренция и се премества да живее при Джани в Милано. Загубата ги сближава още повече. Той не просто се чувства отговорен за своята малка сестричка, но й отрежда ролята на жената и майката в живота му. Донатела от своя страна намира утеха в бляскавия свят на брат си – място, където може да продължи да бъде безгрижното малко дете, за което се грижи цялото семейство. Постепенно тя успява да маскира притесненията за външния си вид със заучени пози и сексапилни дрехи, а чувството й за хумор прикрива естествената й стеснителност. Двамата стават зависими един от друг, всеки безотказно разгадава настроението и мислите на другия. Следващите две години са неразделни: живеят в един дом, работят заедно, хранят се заедно, а вечер кръстосват нощните клубове. И колкото по-богат и известен става Джани, толкова по-далеч от отговорностите и живота на възрастните остава Донатела.

следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР