Той обаче е по американски волеви, неслучайно Америка е грейт, и ме съветва, ако се притеснявам да заговоря един мъж, да заговоря двама и то мимоходом, по пътя към работата. Така на 50-ия ден можело да се окажа под ръка с мъжа на живота си. И когато някоя приятелка възкликне: “Леле, какъв късмет си извадила”, аз да си знам, какъв къртовски труд съм му ударила. Лошото е, че обикновено закъснявам за работа и ако тръгна да говоря и с мъже, нещата отиват към уволнение. Плюс това какво значи да ги заговоря? И дали снимката ми на 20-ия ден няма да се появи разлепена с надпис: “Внимание! При опит за контакт от страна на лицето, незабавно се обадете на 112 или се обърнете за закрила към най-близкия полицейски служител.”

Матю Хъси обаче иска от мен не само завидна физическа активност, но и по-лоши неща. Той ме призовава в прав текст да бъда стойностна. Ох, знаех си, че ще се стигне и до това! Трябвало да стана самоуверена, женствена, с принципи, да възприема манталитета на собственик, да се отнасям еднакво с всички, да бъда туристка (по-точно да започна да си представям, че съм току-що пристигнала в града туристка, която може да задава безнаказано тъпи въпроси и да иска минаващите мъже постоянно да я упътват), да съм закачлива. Малко се чудя дали има поне една жена на света, която да съвместява всички качества, които се искат от горката мен. Спомням си как в “Гордост и предразсъдъци” Дарси философстваше на тема какви качества трябва да има жената, която би предизвикала интереса му, а Елизабет Бенет с насмешка му отговори, че ако такава жена наистина съществува, тя ще е някое чудовище. Но Матю дава и конкретни сценки, които да ме улеснят в лова на мъже. Закачай го, съветва той: “Страхотна съм. Току-що казах на приятелката си как този нов шампоан направи косата ми по-мека от всякога. Всички ме питат каква е тайната ми”. Ако той се опита да докосне косата ти, дръпни се бързо и кажи закачливо: “Неее! Не можеш да я пипаш”. Или пък му позволи, а после протегни ръка: “Десет лева, моля!”. С тези фантазии Матю едва ли ще спечели награда “Тони” за драматургия, но някоя фирма за шампоани може и да му върже...

Все пак в негова защита ще кажа, че в книгата му има и напълно смислени неща. Правилото за 10-те секунди ми се видя такова. Повечето жени губят престрашилия се да ги заговори мъж в рамките на първите 10 секунди, казва Матю. Една жена не трябва да бъде лесна, но в първите 10 секунди от разговора… бъдете лесни. Устискайте цитата от Борхес или факта, че сте докторант по атомна физика и му ги съобщете малко по-късно.

Когато не кара жените да се държат като мъже, да хвърлят мрежи, да заговарят непознати в метрото и т.н., с други думи – когато мине на територията на мъжкото мислене, Матю може да бъде полезен. Когато средностатистическият мъж отива на среща, пише той, част от него винаги се надява да завърши със секс. И това не го прави добър или лош, а просто мъж. Както и че мъжът иска да гледа на жената като награда, за която е благодарен, че е получил.

Подобно на повечето книги, които претендират, че ще ни научат коя е любовната “Сезам, отвори се!”, и “(С)хвани го, ако можеш” трябва да се чете с чувство за хумор и известна дистанция. В този смисъл наръчникът на гуруто на Агилера&Лонгория също трябва да се чете от разстояние – нека да е поне метър. Но в него има нещо, което ме спечели на 100%. Намерих го в кратичката глава “Капанът “Просто бъди себе си”. Освен че не понасям това клише, с което много хора маскират липсата си на възпитание и емпатия, Матю Хъси го заковава с въпроса: “Кой би могъл да каже кое е истинското ни “аз”? Ти самата знаеш ли? Аз не. Всички велики фисолофи на света са стигнали до гроба си, без да открият конкретен отговор.” Аве, Матю.