Ще остарея, когато аз реша*

Какъв е профилът на благословените да живеят по-дълго?

Адриана Попова 21 февруари 2018

Наскоро във фризьорския салон, където Нати заличаваше следите на времето в косата ми и ми правеше точно онзи светлолешников цвят, който имах на 18, се заговори за дълголетието. Баща ми е на 101, каза милата дама на стола в съседство. Във всеки свободен ден с майка ми ходеха по планините, никога не е пушил и не пиеше... допреди 10 години, когато го „развалихме“ с нашите наздравици.

Как се става дълголетник? В генома на столетниците има много протективни гени, които ги предпазват от неблагоприятните въздействия на околната среда, обяснява генетикът д-р Любомир Балабански, който беше лектор във „Форум Дълголетие“. Д-р Балабански работи по проект за изследване на генома на българския столетник, в който са включени 254 души над 100 години. 46 от тях живеят в София, процентно най-много са в Пазарджишка област, а най-малко – във Видинска. Изненадата дошла от Родопите, от които очакваме да захранват националната ни гордост със здрави и дълголетни не хора, а канари, но там столетниците се оказали малко.

Какъв е профилът на благословените да живеят с една трета по-дълго от средностатистическото население в България, според изследването на д-р Балабански? Общото между тях е, че... нямат много общо, хранителните им навици са най-разнообразни, повечето все пак не пият и не пушат и нито един от тях не е вегетарианец. Най-важното обаче се оказва едно – всички те на практика са живели на нискокалорийна диета, иначе казано, не са прекалявали с яденето.

Д-р Лесли Мартин от Ла Сиера Юнивърсити, САЩ, има какво да добави за изясняване на картината. Според нея, една трета от причините за дълголетието се крият в генетиката, тя е изходната база, върху която надграждаме... или рушим. Положителният извод е, че можем да оптимизираме крайния резултат. Къде са останалите третинки? Самата тя тича по 11 километра всеки ден в опит да надгради наследеното от предците си. Но д-р Мартин разполага и с много интересни резултати от едно близо 100-годишно изследване. Започва го през 1921 г. д-р Луис Търман, който прави анкети на 1500 десетгодишни деца, чието развитие е проследено през следващите десетилетия. Това е най-мащабното изследване върху продължителността на човешкия живот, което продължават и сега научните наследници на д-р Търман. От него изплуват особености в характера и стила на живот, които подпомагат дълголетието. Малко учудващо сред тях е чувството за отговорност, то най-точно сочело колко дълго ще живее човек. По-съвестните хора били с 20% по-нисък риск от ранна смърт.

На второ място по важност е оптимизмът, но с него не трябва да се прекалява, подчертава д-р Мартин. Над прекалените оптимисти тегне с 20% по-висока опасност да си отидат без време, защото са склонни да подценяват опасностите за собственото си здраве. Сред тях са хората с рискови хобита, както и пушачите и прекаляващите с алкохола, които дълбоко в себе си вярват, че една чаша/цигара в повече няма да им навреди. Много важно се оказва и притеснението. Притеснявайте се, съветва д-р Мартин, но в границите на разумното. Това е т. нар. полезен стрес, благодарение на който шансът да живеем по-дълго се увеличава с 50%. Много важно е и да помагаме на другите хора, участието в доброволчески и благотворителни каузи е не само плюс в сивито, но и реално удължава живота заради чувството на удовлетворение. Социалните контакти също са жизненоважни, като от значение е броят на хората, с които общуваме. С колкото повече се чувате по телефона или пиете кафе, толкова по-добре за вас. Интересното е, че женените/омъжените не показват по-добри данни от живеещите сами, но общуващи активно хора. За да живеете дълго, работете здраво, съветва д-р Мартин на базата на изследването, а когато спрете да работите, намерете занимание, в което да влагате страстта си; засилете социалните си контакти; помагайте на другите; притеснявайте се, но без да прекалявате, и се старайте да бъдете физически активни по начин, който ви харесва, защото хората не са постоянни в нещата, които не им допадат.

Има ли някакви биомаркери за дълголетие в тялото ни? Има и това са теломерите – окончания в ДНК веригите, които се скъсяват с напредването на възрастта. Дължината на теломерите се влияе от стрeса, движението и храненето, казва нутриционистката Надя Петрова, която наскоро се завърна от европейския конгрес по клинично хранене ESPEN в Хага. Заветните 10 000 крачки на ден, високоинтензивните тренировки и дълбокото коремно дишане (йогата) са в препоръките за добра физическа кондиция. Намаленият прием на храна, който видяхме, че е в „диетата“ на нашите столетници, се препоръчва и от учените. След 30-ата година храносмилането ни започва да се влошава и тогава наистина е добре да го подпомогнем – защо не и с периодични гладувания?

По мнение на учени, публикувано в сп. Time, през 2045 година човек ще постигне безсмъртие, сливайки се с компютъра. Но наистина ли го искаме? Спомням си как на миналогодишния „Форум Дълголетие“ занимаваща се с медитация жена обясняваше, че се чувства най-щастлива, когато срещне себе си. Седящата до мен възрастна дама, която се представи за пенсионирана лекарка, каза: „А пък аз съм най-щастлива, когато се целувам.“ В крайна сметка – към какво се стремим, към дълъг до безкрайност стерилен живот, или към прекрасните мигове, които го осмислят?

* мотото е на „Форум Дълголетие“, организиран от Credo Bonum

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР