Тези дни попаднах на сайта на Албена Вулева, наречен остроумно „Скръбни вести“. Там видеорубрика има майка й Людмила Захажаева. Казва се „Говорит Захажаева“. Мъчително е за гледане поради лошото заснемане и звук, но не безинтересно. В последното налично видео Захажаева говори близо час за живота в Санкт Петербург, прескача от тема в тема, като се започне от това на колко години се пенсионират руснаците – 55 за жените и 60 за мъжете, през това как лято'2017 изобщо не се случило и тя мръзнела дори облечена с чорапогащник, та до цените на кехлибара, чистотата на входовете и качеството на храните и дрехите (руснаците държали на своето производство, а то било много добро, освен това не носели анцузи по улиците). Няма да коментирам доколко е безпристрастна Захажаева, но си дадох сметка, че я изслушах от-до, защото знам много малко за реалния живот на руснаците отвъд политическото им демонизиране. За това как живеят западноевропейците, скандинавците и американците знам много повече – от филми, от разкази на приятели, от книги, от лични пътувания. А руснаците? Почти никой не ходи натам, не пише пътеписи в блога си...

Наскоро гледах руския филм „Pro любов“, а тези дни, превключвайки каналите, попаднах на сериала „Хотел Елеон“. И какви красавици! Ама не, наистина. Някак си си припомних, че отвъд корупцията, отвъд Путин с изнервящото му маскоподобно лице, отвъд Крим, отвъд мрака, показван гениално от Звягинцев, там живеят хора. Обикновени, нито бели, нито черни. Обичат се, изневеряват си, гледат си телефоните, слушат готина музика. Животът им е пълен с интересни детайли.

По същия начин са ми интересни табуизирани от Запада страни като Иран. Хей, това е Персия, хора, с всичките й приказки, омар хаями и тъкани покривки от Исфахан, с цялото й минало и жени с имена Неда и Сахар. И Паринуш, Паринуш Сании, любимата ми иранска писателка. Сега съм си приготвила новата й книга „Бащата на другия“, която била по-продавана дори от суперинтересната „Моята орис“ (и двете ги издава „Жанет 45“).

И изобщо: раят – за мен това винаги са били другите. Дори никога да не отида в Русия или Иран, искам да знам повече.