Смели сърца в Игра на тронове

Ирландия е пълна с митове и легенди, които много естествено прилягат на мъгливите утрини, меките треви и красивите залези, дори на вятъра, който брули неспирно крайбрежните земи

Илияна Алипиева 09 февруари 2018

Рок ъф Мохер

Снимка: Боряна Борисова

 

Скалите на Мохер са природен феномен и най-сниманото място в Ирландия. Внушителна картина на отвесни скатове скални масиви, които океанът яростно блъска безспир. Вятърът сега е ураганен, ситен дъжд се набива с изкусно майсторство по всички пори на кожата, била тя покрита с дреха или не. Ентусиазмът, с който се понесох по стълбите нагоре към скалите, бързо започна да се стопява. И докато при първите кадри от ръба на масива беше все още забава с леко кисела усмивка, с напредването на разходката към централния площад нещата започнаха да се променят с голяма скорост и за броени минути се озовах във филм на ужаса, в който циклон ме повдига от земята и ме премества като паднало листо от мястото ми, а аз нямам за какво да се застопоря и всеки миг ще литна от скалата в бездната. Наистина страховито. Не бях преживяла подобен феномен. Спасението е ирландско кафе. След като го опитвам, разбирам, че много по-ефикасно би било да го изпия предварително – сгряващо, разпускащо и с много силен вкус, Галауей. Спа процедури и разходка из стария град. Бира в най-добрата бирария. Във всички пъбове в Ирландия е пълно с хора. По-скоро е претъпкано. Навсякъде има жива музика, аудиторията пее в един глас с изпълнителите в акомпанимент на китари. Някъде другаде би ме дразнил този шум и толкова наситена човешка маса на квадратен метър. Но хората така искрено се забавляват, че общият дух те завладява дотам да започнеш да пееш заедно с останалите. И пиеш бира, много бира. Запознаваме се с германци, които са резервирали половин година предварително пътуването дотук, за да присъстват на нещо, което ние преживяваме само по щастлива случайност – панаир на стридите. Късметът на начинаещите.

Дъблин. Цветен. Подреден. Уютно голям. Приветлив. Гостоприемен. Тринити колидж. Някога извън пределите на Дъблин, днес е в сърцето на града. Най-старото и най-престижното учебно заведение. Основан от кралица Елизабет през ХVІІ в. Опитвам се да се върна във времето на Оскар Уайлд и Самюел Бекет. Библиотеката, която съхранява над 250 хил. тома, и до днес получава всички издания, излезли от печат във Великобритания и Ирландия. Най-интересното място в библиотеката е залата на Книгата на Келите – илюстровани средновековни ръкописи на Евангелието върху телешка кожа. Застанала пред тази изумителна красота, вече знам защо съм в Ирландия – за удоволствието да преживея халюциногенно-фантастичния свят на филигранно изработени, богати, сложни, красиви, образно-разказвателни, пищни, разкошно оцветени илюстрации, създадени сякаш от неземна сила. Наричат ги ангелски творби. Няма суперлатив, който да е достатъчно силен да ги определи. Символика, митология, нрави, бит, стара религия, християнство. Оригиналите на четирите книги на Евангелието се отварят всеки ден на различна страница, за да се съхранят по-дълго време.

Музеят на Гинес е преживяване, за което си струва да се отдели половин ден. Занимателно, красиво и разнообразно е представена историята на бирата Гинес, а покрай нея и историята на страната. Музеят е огромен – на 7 етажа анимация – от аудио, видео, ухания, миризми до изкуство, дегустация и майсторски клас по наливане на бира с издаване на сертификат. Слонча! (наздраве) от „Гравити“ бар 360“ на покрива с гледка към целия град. Четири са съставките, от които се прави бирата Гинес, от която всяка година се пият по 1 млд. литра: вода, ечемик, хмел и мая. Рецептата за производството се пази в една колба и е тайна. Специфичният тъмен цвят и карамелен вкус се получават от печенето на ечемика няколко пъти. Гинес е единствената диетична бира. Екипът на Артур Гинес прави възможна и наливната бира, като слага молекули азот – при бързото си разпадане в съединение с въглеродния диоксид те образуват мехурчета, които стават дълготрайна пяна на върха на чашата.

Туристите се познават по това, че не внимават на кръстовищата и се маят накъде да хванат. Ей такава картина бяхме, когато ни спря възрастен мъж. Попита как да ни помогне. Отвърнах му, че всъщност се чудим кое да изберем по-напред, че времето ни е кът. А той отговори – където и да ходите, най-напред минете през паметника на Моли, само една пряка нагоре. Моли, онази ли Моли, малката бедна улична продавачката на миди от старата ирландска песен, дето съм пяла в час по английски, Моли Малун? Да, казва той, същата. Историческа личност. Има паметник в нейна чест. Вече съм суперщастлива! Героите оживяват! Благодаря му и той ми отвръща нещо, което не разбирам, явно уроците по английски в училище не са дали резултат. Моля го да повтори. А той се усмихва, след това ми казва – туй е на ирландски. И означава 1000 пъти добре дошли в Ирландия! Колко мило! До сълзи. Усмихва се и сваляйки шапка, продължава по пътя си. Това са ирландците – мили, гостоприемни, толерантни. И какво друго да очаквам от народ, върху чийто национален герб е изобразена арфа – символът на съвършената хармония!

« предишна страница
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР