Булките бяха в черно*

08 януари 2018

За всички, които четат само първите изречения и се радват на лозунги: НЕ, КАТЕГОРИЧНО НЕ МИСЛЯ, ЧЕ СЕКСУАЛНИЯТ ТОРМОЗ Е НЕЩО НОРМАЛНО И ДОПУСТИМО!

Ако смятате, че една подобна реакция на случващото се в Холивуд с #MeToo скандала е достатъчна – ок, имаме го! Не се затормозявайте да четете по-нататък.

Всеки има кауза. Всеки. Срещу расизма, срещу сексуалното посегателство, домашното насилие, срещу хомофобията, за правата на бежанците, на жените, на малцинствата, на животните.... Като камикадзета сме се опаковали в каузи, те са нашите оръжия, но и нашите брони. Не обичам крясъците и тълпите, и крясъците на тълпите. Мислете каквото си искате, но не ги обичам. И не им вярвам. Не вярвам на прекалено гръмогласните хора. Не вярвам на „веселите вдовици” в залата на 75-ите награди „Златен глобус”. Съгласна съм с всяка дума, казана от Опра Уинфри, но не й вярвам. Възможно ли е да си съгласен с някой, но да не му вярваш? Ето на, възможно е. На мен ми липсва „другата страна” на монетата. Всеки проблем – всеки проблем!– има две страни. И над другата страна в момента е спусната черна завеса. Никой не говори за нея, а това винаги е съмнително.

Всяка година Мерил Стрийп, или Патриша Аркет, или Опра Уинфри произнасят речи, на които предварително трябва да станеш на крака, да паднеш на колене, да се разплачеш или нещо такова. Това дяволско смесване на бизнеса с морала, на изкуството с капитала, на актьорството с глашатайството или с „говорителството” – не знаеш вече кой кой е и за какво се бори. Когато искаш да изкачиш Еверест знаеш, че подлагаш на риск живота си, нали така? Върховете имат цена, това е неминуемо. Никога не е било различно. СВЕТОВНАТА слава, блясъка, милионите имат своята цена.

Защо на мъжете като Харви Уайнстийн им е дадена такава власт? Защо продуцентите са алфата и омегата на холивудския филмов бизнес (предполагам знаете, че в Европа е доста по-различно)? Защо всичко зависи от тях? Защо е изградена по този начин системата? И дали точно това съсредоточаване на властта не направи Холивуд толкова могъщ? Не можеш да се възползваш само от хубавите и сладките неща. Колкото са хубавите и сладките, толкова са гадните и неприятните. Обикновена, банална житейска истина, от която дори Холивуд не може да избяга.

Салма Хайек, една от Красавиците, разобличили Звяра Харви Уайнстийн, твърди, че е отказала всичките му предложения (а той в интерес на истината й е предложил доста опции – да се къпят, да се масажират и т.н., шегувам се, спокойно!) и все пак е станала звезда. Световна звезда! Защо е била принудена да изтърпи всичко това ли? А дали на самия Харви Уайнстийн целият път по създаването на тази компания, която е един от титаните в бизнеса, задържането й в играта, за да може тя да произвежда вълнуващи филми и звезди, също не му е коствал нормалността? Дали и той не е жертва на цялата тази система? Такава ви е системата, уважаеми дами и господа, такава ви е системата, не плачете! Индивидуалният успех, без подкрепата на студия или компания, е възможен, но в съвсем, съвсем други граници и мащаби. Световна звезда се става с различни форми на политика, стратегия и репресия. Да си световна звезда не е нещо естествено, че да търсиш „нормалност”. Това е път, който изисква много, много амбиция. Не вярвам, че големият въпрос е: труд или талант. Истината е: амбиция! Огромна амбиция! И после всичко останало. Само с труд и талант можеш да постигнеш твоя си, сладка свобода, малки блаженства от време на време и чиста съвест. Но не слава, дори не известност, със сигурност не милиони, не лукс. Просто не става.

Не е ли впечатляващо, че в крайна сметка Уайнстийн е поискал едно и също както от мексиканската „сапунена” звезда и госпожица Никоя в началото на кариерата си Салма Хайек, така и от холивудските принцеси Анджелина Джоли, Азия Ардженто и Гуинет Полтроу?

Имате амбицията и искате светлината на прожекторите, блясъка на лукса, наградите, огромните имения, славата, вечността дори? Изкушава ли ви всичко това? Гордеете ли се, че ви стиска да посегнете към него? Е, Харви Уайнстийн е вашият Велик инквизитор. И да не звучи като пророчество, но съм сигурна, че един ден за него ще бъде направен филм и то точно през тази призма. Защото това е другата страна на монетата, която липсваше на тазгодишните „черни” Златни глобуси.

И още нещо. Да идва третият пол! Само той ще ни разреши всички тези драми.

*заглавието е перифраза на заглавието на филма на Франсоа Трюфо „Булката беше в черно” (1967) с Жана Моро в главната роля

ВИЖ КОМЕНТАРИ
ТВОЯТ КОМЕНТАР