Моите 7

Седем неща, които ме докоснаха през последните седем дни

Елка Влаховска 07 януари 2018

В рубриката ни "Моите 7" ви представяме 7 неща, които са ни докоснали през последните 7 дни. Смешни или тъжни, сериозни или не съвсем, в работно време или на дивана вкъщи, това са нашите лего блокчета, с които строим живота си.

Елка Влаховска и "Нейните 7"

ден 1 на 2018
Днес се навършва една година, откакто написах списъка с намерения - да спра цигарите, да си сложа брекети, да намеря шивач, който да ми ушие костюм от студена вълна в стил 40-те. От всички добри намерения за миналата година изпълних само онези, в които има някакъв вид принуда – погасих част от кредита си и си записах личен лекар.

Докато паля първата цигара за новата година, си мисля, че тази работа с добрите намерения и планове си е чиста загуба на време – или животът ще ти подскаже какво да направиш, или ще прескочиш „сериозните“ предписания на разума с възторга на палаво дете.

замълчи, сърце
Нямам никакво обяснение за бездействието си през празниците. Бездействие, в смисъл да не вися във фейсбук, да не си правя селфи през два часа и да съобщавам на всички кога пека пуйката и кога съм отворила шампанското, с кого се събуждам и дали въобще съм заспивала. Притесних се леко за този внезапен пристъп на социална изолация – та аз дори не пожелах да видя селфитата на другите! И все пак нещо ме гложди, че съм постъпила като хулиган спрямо бонтона на модерния свят. Дотам ли се докарах, че да ми стига общуването наживо с децата, съседите и приятелите?

празничен боклук
Усещам сякаш с кожата си тишината на столицата на път към офиса в първия работен ден на годината. Все едно преминавам през бойно поле, от което някой е изнесъл труповете след безпощадния двучасов артилерийски огън около 12-ия час. В „окопите“ са останали само следите, загатващи как са преминали последните часове на воюващите – празни бутилки от бира, смачкани кенове, патрончета водка, хиляди фасове на цигари и тук-там дори следи от „офицерско“ присъствие – тапи и празни бутилки от шампанско. Отсечката от бившия хотел „Радисън“, още по-бивш „София“, а понастоящем с още неразгърната от найлоните табела Imperial, до градинката на „Кристал“ се превръща в разказ. Той ми напомня за хрумването на водещо световно списание за дизайн да представи луксозния интериор и живота на неговите обитатели през погледа на чистачката.

неосъзнати предмети
Предполагам, че не само аз в началото на годината съм обзета от импулс за разчистване. На НЕЩО или на ВСИЧКО? Това е въпросът. На първо време пред очите ми изниква миналогодишния календар, с малкото червено прозорче, което някак прекалено бързо се местеше надясно, а листовете се откъсваха, преди да усетя и да се отдам на пролетта, лятото, есента... Мъчно ми става, че така е отминала бързо 2017 и още не съм способна да изхвърля календара й, преди да осмисля релефа на дните й. Може би в някоя ранна утрин, на границата на съня и събуждането това ще се случи. И може би чак тогава ще сложа новия календар.

закъснял подарък
Смях се на язвителната шега на приятел, че Български пощи ни честитят 2016 г. Но в закъснелите подаръци има голямо очарование. Колко е хубаво след еуфорията на празниците и леката тъга, че делникът започва отново да получиш Коледна изненада. В тази „машина на времето“ могат да попаднат само предметите. Закъснялата проява на чувства не струва. Ако си закъснял да покажеш на някого, че го обичаш, никой куриер няма да ти помогне.

балсамико от Модена
Капки, гъсти като кленов сироп, капят върху паста, патешко магре, дори върху десерта. Омагьосващо е и странно, как с оцет могат да се подправят толкова различни ястия. Това ми показва Антъни Бурдейн в епизода за балсамовия оцет на Модена по 24 kitchen. А после ме развежда из фамилни изби, където се съхраняват буретата с вълшебната течност и всеки мъжки наследник получава с раждането си своя „набор“ от бурета с отлежал оцет заедно с повелята да овладее занаята. Затова балсамико от Модена е еликсир и еталон. Мисля си колко години ни трябват, за да защитим и ние, българите, пред света своето технологично и тероарно наследство. Дано поне евродепутатите през следващите шест месеца наклонят интереса си към великолепните вина, които добрите изби правят у нас.

поздрав от Бялото братство
От всички хороскопи, гадания и предсказания за 2018 се вдъхновявам от посланието на Галина Герасимова от Бялото братство. Ето защо си позволявам да „открадна“ поста й във фейсбук на 1 януари. Тя е моя приятелка и се надявам да ми прости съгрешаването, защото журналистът е жив, когато споделя.

„Ето я 2018-та – годината на Божествената съкровищница! Точно преди 90 години за настъпващата 1928 г. Учителя казва, че от редуцирания сбор на 1+9+2+8 се получава 2, число, което представлява Божествената съкровищница, а за 8 – че са две очи, през които Бог ще ни гледа. Привилегия, строгост, отговорност, чест са очите на осмицата. Любов, мекота, почитание, съзидание е двойката. 2018-та е със същия сбор – 2 и с последно число 8 – очите на Бога. Така че пак ще ни наблюдават внимателно и ако и ние сме внимателни, ще разполагаме с богатствата на Божествената съкровищница. А старите българи очевидно са заслужили достъп до Божията хранилница, че са се поздравявали още от стари времена с „Честита” – дума, носеща съдържанието на: чест, почит, святост, великодушие, слава.
Честита да ни е 2018!“

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР