Мария Илиева - стерео сърце

Какво има пред нея? Как ще продължи кариерата й, дали детето ще я промени? За какво мечтае Мария сега? Отговорите ексклузивно пред EVA

Милена Попова 09 януари 2018

Снимка: Тихомир Рачев

„Здравей, ето, отново имам глас“ – прозвучава познатият леко дрезгав глас на Мария в слушалката. На снимките за корицата преди няколко дни гласът й, този сгряващ като горещ шоколад в зимна вечер глас, беше почти изчезнал. „А, извинявай, сигналът се губи, защото съм някъде около телевизионната кула…“ Часът е близо 8 вечерта, навън вее студен вятър, през нощта е паднал първият сняг. Мария сама шофира колата си, бременна в седмия месец, и го прави с настроение. Някъде далече в слушалката звучи музика. От седмица контактуваме само по мейл, защото тя трябва да пази гласа си, предстоят й участия, планирани отдавна. Отначало се ядосвах, че не можем да направим интервюто на живо, но след толкова години познанство и срещи знам, че Мария дори в живото интервю може така да се изплъзне, като глухарче на вятъра. Защото никак не обича да й влизат в личното пространство. Там допуска много малко хора и сред тях няма нито един журналист.

А сега медиите са особено напористи. Звездата чака първото си дете и историята около нейната бременност, връзката й с бащата на детето, плановете й и особено тази тайнственост, която я обкръжава, силно изострят апетита на публиката, жадна за истории, в които звездите плачат. Е, нашата звезда не само не плаче, а е щастлива, много щастлива, и това й личи. Както по усмивката, така по енергията, с която превзема деня, и по апетита, с който унищожава огромно парче шоколадова торта в Конфети, където се срещаме преди интервюто. Не е лесна Мария, но пък е толкова прелестна. Човек винаги й прощава закъсненията например. Тя е човек, който спи до обед, а след това започва денят й. Но пък продължава до 3-4 през нощта. Умее и прелестно да се изплъзва от въпросите, крие се зад огромната си захарна усмивка, зад очилата си, зад липсата на време, зад звездния си статус, зад топли думи, зад…

Всъщност зад нея е една страхотна кариера, която я превърна в попкралица. Зад нея е живот, в центъра на който е била самата тя, нейният стремеж към любов, към сцена, мечтите й да има собствен лейбъл, мечтата й просто да пее. Постигнала е всичко това с една удивителна лекота. Ето на това нейно качество се възхищавам най-много след огромния й талант и топлия й глас, който може да сгрее дори Антарктика: възхищавам се на умението й да живее без напън, с удивителната лекота на елфа, с усмивка, която извира от нейната същност. Ще запази ли тази лекота, когато се превърне в майка? Какво има пред нея? Как ще продължи кариерата й, дали детето ще я промени? За какво мечтае Мария сега? Отговорите ексклузивно пред EVA:

фотография Тихомир Рачев

Мария, мислиш ли, че раждането на бебето ще раздели живота ти на две половини – „преди“ и „след“?

Вероятно. Появата на нов живот е съдбовен момент, съвършено ново усещане за любов и смисъл. Няма как това да не промени живота ми.

Когато правиш равносметка на живота си (всеки я прави повече или по- малко), как разделяш периодите в него? С какво свързваш всеки период? 

Не съм слагала рeзки граници в етапите си на развитие, може би защото всичко ми се e случвало плавно, а повечето изненади на съдбата са били приятни. Интересно ми е да анализирам собствения си преход от плахо младо момиче, чийто основен капитал са големите мечти, до уверена, помъдряла и приемаща спокойно предизвикателствата на живота жена. Не съм изгубила детския си порив и ентусиазъм, и любопитство, и това ме радва. Може би точно това продължава да ме движи, да прави деня ми интересен и да ме кара да не броя годините.

Кога очакваш раждането на бебето?

Живот и здраве, под знака на Водолей.

Какво си забрани и какво си позволи по време на бременността? Каква музика слушаш? 

Следвам сигналите на тялото си и мисля, че това е най-правилно. Хапвам, без да мисля за калории, и си имам най-прекрасното оправдание (смее се). В колата обичайно слушам любимите ми радиа, често си пускам и демото на новия ми сингъл, излиза през декември. Слушам поп и аренби музика, много харесвам плейлистите на ФМ+ и Джаз ФМ и разпускам с тях в натоварения трафик. Вкъщи често звучи класическа музика – Моцарт, Бетовен, Шопен, Шуман, Шуберт, Лист... Списъкът не е кратък. Слушам и български фолклор. Обожавам записите на хора на моята майка, който вече носи нейното име – хор „Ваня Монева“. Силата на това изкуство и емоциите, които предизвиква, са невероятни. Струва ми се, че музикалният ми избор се харесва на бебето, понякога поритва в ритъм (смее се). Като добавим това, че му пея и говоря, защото вече може да чува, мисля, че ще му е лесно да се адаптира към звуковата среда, в която ще живее.

следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР